Изборите в София и ролята на кмета – учебна кола или поредният политически експеримент

Двадесет и двама са регистрираните п кандидат-кметове в София, като от тях само проф. Вили Лилков и Карлос Контрера имат опит в политическия живот на града, при това проф. Вили Лилков се е отказал от активна политическа дейност през 2017 г. Сочените от различни анализатори като фаворити на практика правят своите първи стъпки на политическата сцена.

Васил Терзиев беше първият официално обявен кандидат от местната коалиция на ППДБ, Спаси София и други формации, със заявка по неговите собствени думи да спечели изборите още на първи тур. Васил Терзиев е познат сред IT и бизнес средите като успешен предприемач, реализирал заедно със съдружниците си може би най-голямата сделка за продажба на българска компания. Въпреки силната заявка за победа, кампанията му до момента не протича гладко. Васил Терзиев разполагаше с повече време от съперниците си да сподели идеите си за управлението на София, но дори и към днешна дата визията му за развитие на града остава мъглява. Причината е, че при почти всичките си изяви той сякаш говори на IT форум, което е напълно обяснимо предвид опита му, но в IT форумите има повече конкретика. Общите фрази и банален изказ не формулират ясно послание към избирателите и измерими цели.

Проблем за Васил Терзиев представлява и позиционирането му ляво-дясно. С кариера в света на бизнеса и издигнат от десни партии, на моменти той отстоява крайни неолиберални идеи като подкрепата за гей парадите, иска промяна на имената на улици, демонтиране на паметници от комунистическото минало, но същевременно говори за заличаване на социалните неравенства между различните квартали на София, за защита правата на работещите (на среща с КНСБ) и как няма втора ръка хора – ясно изразени леви послания, които целят да привлекат по-широк електорат. Това обаче може да го лиши от част от автентично десните избиратели в София, които и без това не са много склонни да преглътнат ДС историята на семейството му и не останаха удовлетворени от обясненията му по темата, а дори знаково лице в десните среди като Иван Костов откри „приятелски огън“. Като се има предвид че в кампанията има и други участници, позиционирани вдясно, това със сигурност ще разпилее вота. Към момента е сигурно, че Васил Терзиев няма да спечели още на първи тур, няма да събере и гласовете на всички, подкрепили на последните парламентарни избори формациите, които го издигнаха – от една страна избирателите на ДБ са с противоречиви мнения за кандидатурата му, от друга ПП имат трайна ерозия в подкрепата, а има и други кандидати в битката за София, които да привлекат разколебаните.
Антон Хекимян, издигнат от ГЕРБ, има доста сходен профил с Васил Терзиев в ролята си на кандидат-кмет. Изявен е в своята област, утвърден професионалист, но няма никакъв политически опит. И също има предизвикателства в позиционирането си – от една страна е кандидат на ГЕРБ, но от друга се дистанцира от управлението на столицата до този момент в лицето на Йорданка Фандъкова. Хем е партиен кандидат, хем се държи като независим. Кандидатурата му беше обявена буквално в последния момент и сред избирателите остана впечатлението, че е еднолично решение на Бойко Борисов без да бъде зачетено мнението на местните структури. Доста странно изглежда и житейският избор на самия Хекимян в рамките на седмица да реши, че се отказва от много успешната си кариера на журналист и да се гмурне в кметската надпревара като кандидат на партия, която многократно е критикувал. При това е ясно, че оттук нататък за него няма да има път назад към досегашната му професия. Донякъде изборът му от страна на ГЕРБ изглежда като правилен ход в желанието да привлекат нови избиратели – Антон Хекимян е познаваем, харесван и има опит в говоренето пред камера и публика. Съмнително е обаче дали твърдите избиратели на ГЕРБ в столицата ще го припознаят просто ей така за един от тях. Съществува вероятност част от тях да отклонят вота си в друга посока – към десния Вили Лилков или към кандидат като Карлос Контрера, който е познат с работата си като общински съветник и има доста ясна визия за развитието на града.

Ваня Григорова, издигната от БСП, се цели в съвсем друга група избиратели, спрямо останалите кандидати. Доскорошната синдикалистка сама се описва като представител на работниците, а не толкова социалистка. Посланията й са насочени изцяло към избирателите с леви убеждения, като целта й, по нейни собствени думи, е да привлече изпадналите в апатия – т.е. групата на негласуващите. Проблемът й е, че тя също подобно на Васил Терзиев и Антон Хекимян няма никакъв опит в управлението на София, показва малко познания за проблемите на града и още по-малко идеи за решаването им. Безспорно е, че има потенциал в кампанията, предвид че е единственият кандидат, позициониран вляво и посланията й са много различни спрямо останалите, но е сложно за прогнозиране доколко ще успее да мобилизира избиратели, които е трудно да бъдат убедени изобщо да стигнат до урните.

При обявяване на кандидатурата на проф. Вили Лилков, той беше представен като истинският, автентичен десен кандидат, олицетворение на синята идея от първите години на демокрацията. Той е познат на десните избиратели в София, има политически опит и може да се каже, че познава града – бил е общински съветник през периода 1999-2014. Проф. Вили Лилков със сигурност ще привлече част от десния вот, като основен негативен ефект това ще окаже върху резултатите на Васил Терзиев. От друга страна кандидатурата на Вили Лилков не си поставя целта да търси подкрепа извън десните избиратели, а и трудно ще го постигне – затова и изглежда малко вероятно, но не и изцяло невъзможно да стигне до балотаж.

Интересен кандидат, който има своя потенциал, е настоящият общински съветник от ВМРО Карлос Контрера. През последните четири години той е един от най-активните общински съветници и един от малкото съветници, които столичани изобщо разпознават. Има дългогодишен политически опит и добре познава града, като има ясна визия за това как трябва да се развива София през следващите години. Отново е издигнат от ВМРО, представляващи автентичните патриоти в София, но е интересно какъв чисто мажоритарен вот ще привлече от избирателите на други формации – тези, които не припознаят кандидата на ГЕРБ или някой от десните кандидати в надпреварата.
Кандидатът на русофилската партия „Възраждане“ Деян Николов беше представен с амбицията да стигне до балотаж, но за момента присъствието му в кампанията е доста неубедително на фона на други, по-силни кандидати. Не му помага и че не е познат сред софийските избиратели, а и самият той като че ли не познава София и понякога решенията, които предлага звучат екзотично, като да реши проблемите на транспорта на София с помощта на изкуствен интелект, за да се спестят пари от инфраструктурни проекти.

анализ на Николай Николов, „Барометър България“