Гърция чака еврозоната да реши съдбата й на 20 ноември

Гърция очаква еврозоната да реши съдбата й на 20 ноември, след като лидерите на общността в понеделник си дадоха допълнителни 8 дни, за да постигнат споразумение.

То трябва да проправи пътя за освобождаването на очаквания транш от повече от 30 млрд. евро.

Оказва се, че все още остават много спорове по-специално за времето за погасяване на дълга, предадоха АФП и БГНЕС.

„Ние сме много близо до сделка и аз ще направя всичко, за решение в надлежна форма на 20 ноември," каза лидерът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер след края на срещата за Гърция.

Финансовите министри от еврозоната решиха да се срещнат отново следващата седмица с надежда там да деблокират помощта за Гърция, замразена от месец юни.

В понеделник те се съсредоточиха върху доклада на тройката на кредиторите на Атина - ЕС, ЕЦБ и МВФ, който бе представен по-рано.

Този междинен доклад включва преглед на мерките, приложени от Атина в замяна за помощта и оценка на финансовите нужди на страната, които трябва да бъдат коригирани, особено като се има предвид по-дълбоката от очакваната рецесия, през която преминава страната .

Първоначално изглеждаше, че е дошло времето да се удовлетвори очакването.

„Гърция е направила огромни бюджетни усилия и ние не можем да останем безразлични към това," заяви френският министър на финансите Пиер Московиси.

От своя страна обаче директорката на МВФ Кристин Лагард смята, че „остават все още да се извършат някои оценки на ангажиментите на Гърция".

Кредиторите на Гърция обаче все още трябва да намерят решения, които да позволят на Атина да доведе докрай фискалната корекция, с прекъсване от две години до 2016 г., принцип, с който е постигнато съгласие, според няколко европейски източника. Това трябва да бъде формализирано на следващото събиране на еврогрупата, според тези източници.

Това забавяне е свързано с разходи, които ще трябва да бъдат финансирани. Според междинния доклад на Тройката този недостиг на финансиране ще се повиши до 32,6 млрд. евро по-специално поради увеличаването на гръцкия дълг и несигурното връщане на страната на пазарите.

ЕЦБ отказва да приеме загубите по гръцките облигации, които притежава, МВФ отказва да поеме задълженията и иска да остави тази отговорност на еврозоната, което изключва нов заем, който е синоним на третия план за подпомагане на Гърция.

Няколко възможни решения са в процес на разглеждане: понижаване на лихвените проценти по заемите, които вече са предоставени на Гърция или обратно изкупуване от страната на част от дълга си на по-ниски цени.

Въпросът е свързан и с развитието на гръцкия дълг във времето - друга спорна тема сред кредиторите на Гърция.

Много анализатори смятат, че не е реалистично той да бъде снижен до 120% от БВП през 2020 г., както бе планирано досега.

„Има голяма вероятност, крайният срок да се отложи до 2022 г., вместо до 2020 г., както се очаква досега," посочи Жан-Клод Юнкер.

Позицията не се споделя от МВФ, който държи на крайния срок от 2020 г. „Ние имаме различия, работим и се опитваме да ги разрешим," заяви Кристин Лагард.

Въпреки тези разногласия и закъснения, за Атина няма да е късно в края на седмицата, увери лидерът на еврогрупата.

На 16 ноември Гърция трябва да изплати 3,4 млрд. евро облигации в краткосрочен план, заяви европейският комисар по икономическите въпроси Оли Рен. Атина планираше да вземе заем във вторник, за да изплати част от дълга.

Гърция наскоро увеличи усилията си, за да получи отново помощ от кредиторите си, чрез приемане на програмата за бюджетни икономии, включващи орязване на 18 млрд. разходи до 2016 г. и още през 2013 г. 9 млрд. евро икономии.