Защо икономиката на Германия е в криза

През по-голямата част от XXI век икономиката на Германия е в завидно състояние. Благодарение на стабилната промишлена база Германия е четвъртата най-голяма икономика в света, третият най-голям износител в глобален мащаб и има най-високият брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо останалите големи европейски страни. В последно време обаче икономическите перспективи значително се влошиха. Какво се обърка и какви са прогнозите?

Германското икономическо чудо винаги е било обект на почит от страна на чуждестранните политици. През 2020 г. например във Великобритания бестселър стана книгата „Защо германците го правят по-добре“ с подзаглавие „бележки от една пораснала страна“. През май обаче властите признаха, че Германия е изпаднала в рецесия, а възможностите за устойчиво възстановяване са малки. Така беше прекъснат стабилният икономически растеж, продължил последните почти две десетилетия, който превърна страната в най-голямата икономика в Европа. Но това не стана изведнъж. Още преди пандемията от коронавирус растежът се забавяше. Влошаването обаче се изостри през последните 12 месеца. Официално икономиката е в застой, инфлацията в страната е една от най-високите в Европейския съюз и според прогнозите на МВФ германската ще е една от най-зле работещите икономики от Г7 за тази година. Министерството на финансите в Берлин дори призна, че не очаква в скоро време устойчиво възстановяване.

Как се стигна дотук?

Основните причини са четири.

Първата от тях е, че конкурентоспособността на германската индустрия, ориентирана към износ, разчиташе на евтиния руски природен газ от газопроводите „Северен поток“, което очевидно вече не е вариант. Това потвърждава и изтъкнатият германски икономист проф. Ханс-Вернер Зин, който е и почетен председател на един от най-големите и престижни икономически мозъчни тръстове в Германия институтът „Ифо“:

„Европейската икономика се справя по-добре от германската. В момента Германия е „старият болен човек на Европа“. Има спад на промишленото производство. Това обаче не е краткосрочен феномен, а тенденция още от 2018 г. Тя е свързана с автомобилната индустрия, която е сърцето на германската индустрия и много неща зависят от нея. Случи се и войната и Путин спря газа, а Германия доброволно изключи ядрените си централи. И започва чуденето откъде ще дойде енергията, от която се нуждае една икономика, основана на индустриалното производство. Инвеститорите имат съмнения.“

На второ място – световната икономика се забавя, което означава слабо търсене, равняващо се на по-нисък износ. Това важи с пълна сила за Китай, който е основен пазар за германския износ, но все още има трудности в икономическото възстановяване след пандемията. Миналата седмица германският канцлер Олаф Шолц, министърът на икономиката Роберт Хабек и министърът на финансите Кристиан Линднер представиха план от 10 точки, който да стимулира растежа и който предвижда намаляване на корпоративния данък със 7 милиарда евро:

„Ще помогнем с данъчни мерки, за да сме сигурни, че инвестиции ще бъдат направени сега, а няма да бъдат отлагани.“

„Ситуацията с икономическата политика определено е тежка. Не е възможно да разделим икономиката от политиката и затова сме разработили най-важните мерки от нашата гледна точка.“

„Трябва да дадем тласък, за да бъдат използвани силите, които несъмнено присъстват в икономиката.“

Трета пречка пред германската, а и пред европейската икономика като цяло, е вълната на индустриален протекционизъм, заляла развития свят, особено САЩ. Американският протекционизъм пречи на германските компании да продават повече в САЩ. Икономиката на ЕС трудно се конкурира със супер щедрите американски субсидии, предвидени от Закона за намаляване на инфлацията. Освен в Германия, подходът на данъчните облекчения намира подкрепа и във Франция, където министърът на финансите Бруно льо Мер призова за промяна на европейските отраслови стандарти, за да може ЕС да се конкурира наравно с Китай и САЩ:

„Бих предпочел да можем да кажем, че европейските бонуси са запазени за промишлени стоки с европейски компоненти. Това прави Китай. Това правят САЩ. Но това все още не мога да направя аз в Европа заради европейските стандарти. Нека да променим европейските правила, за да насърчим европейското производство, европейските проекти, европейските технологии и европейските работни места.“

А председателят на най-голямата федерация на работодателите във Франция Патрик Мартин коментира:

„Искаме да се движим напред. Искаме да инвестираме. Искаме да наемаме. Искаме да обезвъглеродим икономиката. Но на някакъв етап това предвижда да имаме необходимите средства, за да осъществим тези неща. А някои твърдят, че компаниите получават всичко на готово. Това не е вярно, трябва да съпоставяме нещата – изискват се инвестиции, наемане на работници и намаляване на емисиите.“

Не са за пренебрегване и вътрешните причини за влошаването на германската икономика, а именно – демографската картина със застаряващото общество, недостига както на евтина работна ръка, така и на висококвалифицирани кадри, свръхрегулациите, пречещи на развитието и прилагането на иновации, както и политическата нестабилност заради неразбирателството в управляващата коалиция, което пречи на постигането на бързо съгласие по ефективни решения на икономическите затруднения. С облекчаване на правилата за придобиване на гражданство, което може да влезе в сила още идния януари, германското правителство планира да улесни достъпа на специалисти имигранти до германския пазар на труда, както и тяхната интеграция в германското общество. За гражданство ще може да се кандидатства след пет години пребиваване в Германия или три в случаи на „специални постижения в интеграцията“, вместо настоящите съответно осем или шест години. Родените в Германия деца автоматично ще стават граждани, ако единият от родителите е бил законно пребиваващ пет години, вместо сегашните осем. Ще паднат и ограниченията за двойно гражданство. В момента хора от държави извън ЕС и Швейцария трябва да се откажат от предишната си националност, за да придобият германско гражданство, въпреки че има някои изключения. Кандидатите за германско гражданство обаче ще трябва в повечето случаи да докажат, че могат да издържат себе си и семейството си без да получават държавни помощи. Министърът на вътрешните работи Нанси Фезер:

„Намираме се насред световно състезание за най-добрите хора в много сфери и спешно се нуждаем от квалифицирани работници. Ще приемем само най-добрите хора в света, ако те могат напълно да станат част от нашето общество в обозримо бъдеще с всички демократични права. Защото само онези, които имат перспективата да станат германци и да намерят своя дом тук, заедно със семейството си, ще изберат Германия. Не трябва да забравяме, че реформата идва след години дебати, които, за съжаление, често бяха белязани от изключване, ненавист и евтина пропаганда на гърба на хората, които са живели и работили в Германия много години и така са допринесли за нашия просперитет. Който иска да стане германец ще трябва да декларира, че ще живее в нашето либерално и разнородно общество.“

В последно време в Германия е популярен вицът, в който се разказва как канцлерът държи реч, в която се хвали с милионите нови работни места, на което случаен минувач отговаря: „Да, знам, работя на две места“. Дали германската икономика ще се възстанови и кога зависи както от геополитиката, така и от решенията във вътрешен план. Въпреки всичко обаче, политици и граждани на много страни по света, включително и в България, с радост биха разменили икономиките си за германската, пък дори била и тя в криза.

Силвия Петрова, БНР