Възстановяване на вертикалата. Защо е нужна смъртта на Пригожин

"Убиха го все пак" - това беше първата реакция на мнозина на новината за разбилия се в Тверска област бизнес самолет, на борда на който според Росавиация е бил Евгений Пригожин. Версиите за това какво точно се е случило със самолета могат да бъдат различни, но всички те не отменят главното - към края на август Владимир Путин е загубил всякаква нужда от човека, когото публично бе нарекъл предател, забил му нож в гърба.

Преди два месеца много хора бяха шокирани да научат, че бунтът на вагнеровците е завършил с лична среща между Пригожин и Путин. Тогава ръководителят на "Вагнер" получи не само привилегията да посети държавния глава, но и правото открито да му възрази вече след потушаването на бунта. Както пише Андрей Колесников от "Комерсант", позовавайки се на разказа на Путин, присъстващите на срещата командири на Вагнер кимали в знак на съгласие с предложението на президента да служат под ръководството на нов командир (Алексей Трошев), "а Пригожин, който седял отпред и не виждал това, казал, след като изслушал: "Не, момчетата не са съгласни с това решение".

Тоест Путин открито се е опитвал да постигне споразумение с бойното ядро на вагнеровците, без да влиза в конфликт с Пригожин. Защото в онзи момент президентът все още се е нуждаел от лидера на "Вагнер", при всичките му грехове: за да осигури безпроблемното прехвърляне на вагнеровците под командването на Трошев, да ги принуди да предадат тежкото си въоръжение на Министерството на отбраната и да се преместят в Беларус - и всичко това без инциденти и глупости.

Затова на Пригожин му бе позволено да циркулира между страните, да посещава Русия, когато се налага, да изтегля активите си. Това също така даде на властите време да направят инвентаризация на геополитическите активи на Пригожин - неговите ресурси, хора и връзки в страните, в които той присъстваше.

Привидното бездействие на властите след потушаването на метежа може би е създало илюзията, включително и у самия Пригожин, че конфликтът е изчерпан. Възможно е да е изглеждало, че като наказание за бунта ръководителят на "Вагнер" е трябвало да изчезне от общественото внимание в Русия, но активността му в Африка ще продължи в координация с държавата. Обаче след като "Вагнер" се премести в Беларус без скандали и конфликти, а властите бяха в състояние да оценят договорните възможности на отделните вагнеровци, Пригожин вече престана да е необходим.

Днес е трудно да се посочи поне една причина, поради която Путин би се нуждаел от услугите на Пригожин дотолкова, че да го смята за незаменим. Инфраструктурата на "Вагнер" в африканските страни и Сирия може да бъде или прехвърлена за управление на държавни структури, или да й бъде намерено ново лоялно началство. А инструментите за чуждестранни информационни кампании и саботаж (фабриката за тролове и медиите на Пригожин) отдавна са активно овладени от руските служби за сигурност.

Без значение колко тясно навремето е работил Пригожин с ГРУ и президентската администрация, основният му raison d'etre е бил, че частните ресурси, свързани с държавните възможности, е трябвало да заменят властта там, където тя е неефективна. Путин дълго време не се противопоставяше на това и дори го облагодетелстваше по всички възможни начини, смятайки, че Пригожин не представлява заплаха и не е способен да се противопостави нито на държавата, нито на президента.

За самия президент обаче подобна концепция винаги е изглеждала отчасти губеща. При цялата склонност на Путин да поверява отговорни сфери на работа на свои сърътници (а Пригожин никога не е бил близък приятел), той винаги е имал особено благоговейно отношение към държавата, която той се страхува да види слаба.

От началото на тази година Путин удвои усилията си да възстанови военната вертикала. На Пригожин беше позволено да завърши завземането на Бахмут, но военното командване започна да възвръща централното си място в системата. Сергей Шойгу и Валерий Герасимов бяха изведени на преден план и демонстративно се сближиха с президента, обсипвайки го с внимание. На вагнеровците беше предложено да подпишат договор с Министерството на отбраната, т.е. да се интегрират.

На самия Пригожин беше дадено да разбере, че всички въпроси вече трябва да се решават чрез Генералния щаб, а не да се обръщат директно към президента или ръководителя на неговата администрация. Това беше принципно решение на Путин, който, както стана ясно по-късно, просто е подценил Пригожин и степента на неговата дързост и самостоятелност, до която е достигнал през последната година и половина.

Последвалият бунт само ускори усилията на правителството да консолидира военната вертикала. В рамките на военното ръководство всички автономни фигури бяха неутрализирани: Путин не се разправяше толкова със симпатизантите на Пригожин, колкото действаше в рамките на държавната логика - той се стремеше да сложи край на полицентризма в армията и да отстрани от важни позиции всички, които имаха претенции за автономност и прекомерни амбиции.

Сергей Суровикин, който очевидно е отстранен от поста главнокомандващ на руските въоръжени сили, беше неутрализиран именно като "прекалил с играта", което не означава непременно наказателно преследване. И накрая, бунтът на Пригожин беше спусъкът, който позволи на ФСБ да се справи с "разгневените патриоти": арестът на Игор Стрелков сложи край на ситуацията, при която властите избягваха конфликти с радикални критици на армията.

Начинът, по който очевидно е загинал Пригожин, дава основание да се подозира, че властите са искали нагледно да демонстрират как тя се оправя с предателите. Каквото и да се е случило в действителност, самолетната катастрофа ще бъде разчетена от елита като разправа и възмездие за бунта срещу властта. Някои ще се уплашат, но на и мнозина ще се хареса: в консервативния лагер то ще бъде възприето като възстановяване на справедливостта.

Ултрапатриотите възприеха временната прошка за Пригожин с възмущение и неразбиране, виждайки в това слабост не само на държавата, но и лично на Путин. Разбира се, много хора днес биха искали и юридическа справедливост: публичен процес срещу Пригожин, особено заради руските войници, убити по време на бунта. Но проблемът с подобен "цивилизован подход", от гледна точка на Путин, е, че Пригожин имаше военни заслуги и симпатизанти, включително сред обикновените руснаци, да не говорим за вечното недоверие на президента към публичните демократични процеси и политическото шоу, което един процес би могъл на стане.

Така че няма съмнение, че дори смъртта на Пригожин да е просто съвпадение, Кремъл ще положи всички усилия, за да накара целевата аудитория да повярва във версията за жестока разправа. В това Путин вижда своя личен принос за укрепване на руската държавност.

Автор: Татяна Становая, Carnegie Politika

Превод: Dir.bg