Аплодисменти за Бургас, който посмя да си отиде от Бургас-Александруполис

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", казват.

Светът май не е толкова голям, но спасението като че ли наистина  дебне отвсякъде.

България е на път да се спаси от Бургас-Александруполис на гърба на финансовата криза.

Решението на правителството за оттеглянето на страната ни от проекта беше оправдано с (новооткритата?) финансова и икономическа неизгодност на проекта и невъзможността той да бъде изпълнен по параметрите договорени през 2007.

Би могло да бъде и стечение на обстоятелства, но обявяването на нерентабилността на проекта се случи около месец след като Министерството на околоната среда и водите одобри екологичната ценка на петролопровода след три връщания зради непълноти.

България извиняваше неплащането на вноски в проектната компания с неуточнения риск за околната среда. Това в продължение на три години – 2009, 2010 и 2011.

След като се оказа, че по документи риск няма, пристъпихме към следващото възможно и доста актуално извинение – няма пари. И ние нямаме, и те нямат. Или, дори и да се намерят, не се знае дали ще се върнат. Във всеки случай, ние си излизаме.

Хубавото е, че всеобщото нямане на пари ни извади от проект с неясни ползи (транзитни такси в неособено голям размер и създаване на работни места), но затова пък пределно ясни рискове за природата, туризма, здравето и поминъка на местното население.

За твърдяната диверсификация на енергйните източници приписвана на проекта (част от т.нар. Голям шлем на президента Георги Първанов) няма нужда да се споменава, тъй като там България бяга от Русия като монополист в доставките на газ, която при реализацията на Бургас-Александруполис би контрлирала и едни 51% от петролопровода.

Лошото е, че нямането на пари и трудно вероятната възвръщаемост на инвестицията би могло да се предвидят на по-ранен етап, преди България да се е ангажирала с вноски, чието неплащане сега ще се наказва с лихви, към които не е изключено да се прибавят и неустойки.

Ако кризата наистина е възможност, дали няма „възможност" да преразгледаме и други   съмнителни проекти, като например проучванията и добива на шистов газ? Тук вече лошото е, че партньор в сондажите шистов газ е САЩ, а те изглежда имат пари, за разлика от Гърция и Русия.

Остава да се надяваме някой друг щастлив развой на събитията да ни откупи от останалите проектни угрози.

А дотогава – честита неприкосновеност на Бургаския залив.