Ердоган и ислямистката му партия - 10 г. начело на Турция

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган отбелязва на 3 ноември 10 години от началото на управлението си, белязано от големи политически и икономически реформи.

Той навлиза в ново десетилетие, изправен пред критики относно защитата на човешките права в Турция, кюрдския конфликт и намеренията на ислямистката му партия, коментира АФП, цитирана от БГНЕС.

Реджеп Тайип Ердоган, чиято Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели изборите на 3 ноември 2002 г. на вълната на народната подкрепа след години на политическа нестабилност, представя Турция като модел за демокрация в мюсюлманския свят.

Харизматичният бивш кмет на Истанбул сега има амбиции да стане президент през 2014 г. и наблюдатели твърдят, че иска да промени до голяма степен символичната му роля във влиятелен изпълнителен орган по подобие на президентския пост в САЩ.

„Показахме на всички, че може да съществува развита демокрация в страна с преобладаващо мюсюлманско население," заяви 58-годишният Ердоган на конгрес на партията си през септември.

„Превърнахме се в модел за всички мюсюлмански страни," допълни той.

Рязко говорещият Ердоган промени драматично икономиката, като увеличи почти три пъти БВП на глава от населението, започна големи проекти за развитие и въведе някои реформи, целящи подобряване съдбата на кюрдите и на бедните и ограничаване на правомощията на армията.

„ПСР вече не фиксирана в идеологията от 30-те години на миналия век, така че тя успя да проведе някои много либерални и прагматични реформи," казва Башкън Оран, политолог от Анкарския университет, имайки предвид управлението на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк.

Аналитици обаче отбелязват, че след 10 години, в които циментира контрола си върху властта, правителството на ПСР е спряло реформите, продължава да е далеч от постигането на така желаното членство в ЕС и е изправено пред мрачни прогнози за икономиката заради кризата в еврозоната.

То трябва да се справя и с нарастването на кървавите атентати на забранената от закона Кюрдска работническа партия (ПКК) след провала на преговорите и мнозина считат, че насочените към кюрдите реформи са прекалено малко и прекалено закъснели.

Анкара наблюдава с тревога и събитията отвъд границата със Сирия, където конфликтът бушува от близо 20 месеца, изпращайки десетки хиляди бежанци в Турция и заплашвайки да се разпространи в целия регион.

„Партията на справедливостта и развитието, която на два пъти спечели изборите със съкрушителна преднина, успя да въведе „революционни" промени," казва социологът Ферхат Кентел от истанбулския университет Сехир.

Той обаче предупреждава, че управлението на ПСР става все по-авторитарно, дори тоталитарно. Преди 2010 г. ПСР проведе някои полезни реформи, но положението в последните две години е катастрофално, допълва Оран, давайки за пример безизходицата около кюрдския бунт и преговорите за присъединяване в ЕС.

ПКК, която е смятана за терористична групировка от Анкара, САЩ и ЕС, започна въоръжен бунт в населената предимно с кюрди Югоизточна Турция през 1984 г., запалвайки искрата на конфликт, който до момента е отнел живота на около 45 000 души.

Заради обещанието на Реджеп Тайип Ердоган да разреши кюрдския проблем правителството въведе някои реформи в културната област и двете страни се споразумяха да седнат на масата за преговори през 2009 г., но те се провалиха само две години по-късно.

В последните месеци армията започна мащабна военна офанзива, за да спре нарастването на атаките на ПКК, докато правителството предприе масови арести на кюрдски активисти, но сега изпитва затруднения заради близо осемседмичната гладна стачка, обявена от 700 кюрдски затворници.

Лошите резултати на правителството в областта на свободата на медиите отново я поставиха в светлината на прожекторите с изнесените от Комитета за защита на журналистите данни, че 76 журналисти в Турция са зад решетките, повече от която и да е друга страна, включително Иран и Китай.

„Анкара се възприема като регионален модел за демокрация и свобода, но стремежите й са дълбоко компрометирани от атнимедийните й практики," отбеляза Комитетът и допълни, че много от затворените журналисти са кюрди.

Реджеп Тайип Ердоган влезе в директен сблъсък и с влиятелната армия, самоопределила се като пазител на светската държава, която извърши четири преврата за половин век и заплаши ПСР с политическа забрана.

Като реакция партията ограничи правомощията на някога всевластните генерали чрез продължителен съдебен процес, при който над 300 офицери от армията бяха изпратени в затвора за предполагаеми заговори за преврат.

Въпреки ислямистките си корени ПСР не предприе големи реформи с ясно изразено ислямистко съдържание с изключение на закон, който позволява на забулените жени да влизат университетски кампуси, отбелязва Кентел.

Изследване през септември на истанбулския университет „Богазичи" показа и упадък на религиозните практики в турското общество, като процентът на турците, изпълняващи мюсюлмански молитви по пет пъти на ден, е намалял до 28% тази година спрямо 33% през 2006 г.

ПСР може да се похвали с голям успех в трансформирането на икономиката след опустошителния срив през 2001 г., когато лихвените проценти нараснаха до 3000%, курсът на лирата рязко намаля, а борсата се срина.

По време на управлението си ПСР въведе стриктна бюджетна дисциплина и изчисти банковата система, като постигна огромен ръст от над 8% само в последните две години и изплати големи заеми, отпуснати от МВФ.

Но кризата в Европа, основен потребител на турски стоки, я принуди да намали прогнозата си за растеж до 3,2% тази година.

„3% растеж не е достатъчен за овладяване на безработицата," заяви Сейфетин Гюрсел, икономист от университета „Бахчешехир", допълвайки, че за това е необходим растеж от поне четири-пет процента.

„ПСР е изправена пред един от най-трудните периоди в историята си," смята Гюрсел.