10 незабравими цитата от големия Тодор Колев

Любимият на поколения българи актьор Тодор Колев е роден на 26 август 1939г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.).

Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971) и театър „София“ (1972-1990).

Участвал е в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

В началото на демократизацията станал народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.

През 1999 г. издал автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

Би е автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. станал водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.

Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Тодор Колев ни напусна на 15 февруари 2013 г. след тежко боледуване от рак на белите дробове.

И до днес филмите и думите му звучат в ушите на българите. Ето някои от най-емблематичните му реплики:

„Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“

„Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава – с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.“

„Имам мечта, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка…“

„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“

„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше „Как ще ги стигнем… с Тодор Колев“. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем.“ (Отговор на въпрос „Ще ги стигнем ли някога американците?“)

„Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“

„Никоя жена не бива да чува, че някога друга жена е била повече обичана от нея. Принцип.“ („Опасен чар“)

„Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Науката е като хорото – хванеш ли се веднъж – край!“ („Двойникът“)

„Икономията е майка на мизерията.“ („Опасен чар“)

„Кокошка отвсякъде може да долети, яйцето не може.“ („Господин за един ден“)