Николай Стайков, АКФ: "Старите партии" извадиха моркова и тоягата

Какво се случва в България днес, за какво преговарят "старите" партии с "новите", защо главният прокурор започна да дава интервюта, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Николай Стайков, разследващ журналист и съосновател на "Антикорупционния фонд".

"Ако трябва да обясня с няколко думи какво се случва в България сега, то имаме борба за формиране на бъдещото статукво – бъдещия консенсус, който ще управлява през може би следващите 10 години. От протестите 2020 и временното успокояване след тях, плюс последвалата серия от избори, политиците все още не са дали ясен отговор кой ще бъде новият консенсус и кои ще бъдат в него. Защото така наречените "стари партии" заложиха всичко на това – те извадиха моркова и тоягата. Морковът е властта, която най-вече ГЕРБ и ДПС предлагат, а тоягата е всичко, което използват срещу новите партии – кафяви медии, компромати и т.н.

Това, което видяхме през седемте месеца на управление на "новите" партии, е, че те не успяха поради много причини да овладеят и прекратят корупционните практики на "старите" партии. Това, което сега искат "старите" партии е легитимация, спокойствие и стабилност за тях и политическия багаж, който носят и който е много тежък. Те буквално искат да "спасят кожата", включително и до изтичане на срокове по Наказателния кодекс (НК).

България в действителност е премиерска република, а не парламентарна, защото изпълнителната власт през различни инструменти контролира всички останали власти, дори и съдебната. Всичко е в изпълнителната власт, а не в парламента, затова и в момента "старите" партии се опитват буквално да прелъстят "новите" партии, като ги блазнят с властта, от която "новите" все пак са опитали вече."

Главният прокурор и съставянето на правителство

"В нашата фасадна демокрация, в която живеем много отдавна, забравяме, че нещата могат да стоят и по друг начин – да имаме наистина независима съдебна система, която да не толерира политиците и разследванията по особено фрапиращите случаи на нарушения от тях да бъдат довеждани докарай и да има досъдебни производства. Ако имахме такова нещо, България би изглеждала по много по-различен начин.

Например, ако през 2011 година, когато излязоха записите с Мишо Бирата и имахме прокурор, който беше разпознал гласа на Бойко Борисов, тогава, ако имахме независима съдебна система, щяхме да имаме процес и съвсем друга нова история. Можеше последните 10 години да са много по-различни. Вместо това, видяхме обратния процес – изкривен процес на формиране на така наречената "независима" съдебна система. Тогава имахме класически случай на злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние или както там се определя по НК обаждането на директора на Агенция "Митници" с цел спиране на митническа проверка – това е случаят "Мишо Бирата". Записът е легитимен, той влиза в съд и въпросният човек, който се е обаждал с гласа на премиера Бойко Борисов, трябва да замине в затвора. Вместо това ние видяхме как прокурорът, който не позна гласа на Бойко Борисов, направи една уникална кариера и накрая оглави Антикорупционната комисия – за Пламен Георгиев говоря.

Затова, когато "старите" партии в момента ни предлагат съдебна реформа, аз си казвам – не, благодаря! Не знам какво би било при "новите" партии, но със сигурност знаем, какво беше при "старите" и в момента те се опитват да си договорят някакъв вид продължаване на старата схема. Това е сделката, която "старите" се опитват да договорят с "новите".

Активността на главния прокурор

"Просто е за обяснение – г-н Гешев най-после разбра, че има консенсус между двете страни, да договорят радикална промяна за неговата смяна, която, ако наистина има широка подкрепа, той ще бъде сред жертвите, които ще паднат. Той демонстрира сила и мускули, че ще се бори докрай. Изборът на г-н Гешев преди две години и половина е еманация на негативната селекция в българското правосъдие, което години наред издигаше хора не за това, което са свършили, а заради това, което не са свършили – заради услугите, политическите активи, които се натрупват при издигането от едно ниво нагоре в съдебната система. Например, статистиката, с която г-н Гешев се хвали, че 80% от корупционните престъпления завършвали с обвинения, тя не е вярна, защото, ако изолираме само тези по високите етажи на властта, то тази статистика е 20%. Ето това е илюстрацията на негативната селекция, по която работи съдебната система. На върха в съдебната ни система не отиват почтените, защото например г-н Гешев по случая КТБ успя да превърне огромния списък със свидетели в свои поддръжници в избора си на главен прокурор. Същите политици, които трябваше да дават обяснения в Националното следствие, а и пред журналистите, тези политици не ни казаха какво са правили в кабинета на Цветан Василев, защо основните свидетели по КТБ, включително главният касиер, им е давал пари. Това вярно ли е, не е ли вярно? И най-вече – какво е правил прокурорът с тези сигнали – отделил ли ги е като някакви досъдебни производства? Нищо от това не получихме като отговори. Спестено беше и на г-н Борисов, и на Делян Пеевски да отговорят на основните въпроси по КТБ и да дават обяснения пред журналистите по тях, което е голяма услуга, която наблюдаващият прокурор им е направил. Какво очаквате сега? Имаме директно замитане на големите корупционни казуси през годините – КТБ, "Осемте джуджета", "Златната локва", за които прокуратурата няма обяснения защо са се случили. Това е."