Избори 2021: Къде могат да гласуват сънародниците ни зад граница

Къде българите могат да гласуват зад граница?

Заповедите за образуване на избирателни секции в чужбина и техните адреси, както и списъците на гражданите, заявили желание да гласуват зад граница, са вече достъпни на сайта на МВнР.

Българските граждани в чужбина ще могат да гласуват в 69 държави в 465 избирателни секции на изборите за Народно събрание на 4 април 2021 г. Сънародниците ни могат да се информират за местата на гласуване по държави на:

•          Централния сайт на МВнР, в рубриката „Избори“, на следния линк: https://www.mfa.bg/bg/izbori-2021

•          На сайта на всяко дипломатическо представителство, в секция „Избори за НС 2021“

Припомняме, че най-много избирателни секции ще бъдат разкрити в Германия – 69. Към момента 7 от тях са под условие, като се очаква разрешение от местните власти. Предвид режима и практиката на германските власти за разрешаване на секции извън дипломатически и консулски представителства само в порядъка на изключенията, даването на съгласие за такъв голям брой секции е безпрецедентно.

В Испания ще бъдат разкрити 53 секции, в Италия – 25, в Гърция – 20, във Франция – 18, в Австрия – 17, в Канада – 13, в Белгия – 11.  Във Великобритания, САЩ и Турция избирателните секции ще бъдат по 35, какъвто е максималният брой, допустим от Избирателния кодекс за разкриване на секции извън държавите-членки на Европейския съюз.

Парламентарните избори са насрочени за 4 април с указ на президента Румен Радев. В момента тече тяхната подготовка и официалният месец за предизборна кампания, но могат ли изборите да бъдат отложени.

Този въпрос зачести през последните два дни заради рязкото увеличение на заразените с коронавирус, прогнозите на здравните власти, че то ще продължи още две-три седмици (тоест до и след датата на вота), и очакваното въвеждане на по-строги ограничения в цялата страна.

Да, изборите за следващия парламент могат да бъдат отложени. И кризата с коронавируса може да бъде повод за това, но за да бъде взето такова решение, първо Народното събрание трябва да обяви извънредно положение (такова имаше през миналата година от 13 март до 13 май за първите ограничителни мерки, но оттогава те се въвеждат чрез обявяване на "извънредна епидемична обстановка" от правителството), пише „Дневник“, като се позовава на юристи. 

Засега обаче политическите сили и институциите не са коментирали тази възможност. Евентуално отлагане на изборите получава и противоречиви оценки - едната е, че това е недопустимо „служебно“ удължаване на мандата на сегашната власт, а другата е обратната, че ако епидемията свали избирателната активност - резултатът също работи за настоящите управляващи. 

Технология и нагласи

Според Конституцията, ако има извънредно положение, избори не се провеждат, а срокът на пълномощията на Народното събрание се удължава до отпадането му. То обаче може да бъде обявено до 25 март - деня, в който 44-ият парламент ще бъде закрит, по искане на Министерския съвет. За целта трябва да бъде свикано извънредно заседание (депутатите в момента са в предизборна ваканция) - от председателя на парламента, от правителството, от президента или от 48 депутати.

По Конституция (чл. 100) има и още една хипотеза, в която е предвидена роля на президента: „Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението“.

Според доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бивш секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев, тази хипотеза обаче важи само при война, тъй като като президентът е главнокомандващ армията. Затова той не може да обяви извънредно положение по медицински причини и това е прерогатив единствено на правителството.

Така остава единствена възможност - премиерът Бойко Борисов да поиска, парламентът да одобри извънредно положение и изборите да бъдат отменени. По неофициална информация депутати не знаят да се обмисля такъв вариант.

На запитване на медията от правителствената информационна служба отговориха, че правителството не е обсъждало темата за въвеждане на извънредно положение в страната, нито отлагане на изборите.

Какви са вариантите

„Обявяването на извънредно положение може да е със срок - например за 10-20 или повече дни или неопределено. Във втория случай Народното събрание трябва отново да се събере и да отмени извънредното положение. Едва след отпадането му президентът може да насрочи нови избори“, обясни доц. Наталия Киселова.

Според доц. Киселова между 26 март и вечерта на 3 април парламентът може да се самосвика само по своя инициатива - една пета от тях или председателят им. Тогава той също може да гласува предложение, внесено от правителството, за обявяване на извънредно положение.

Според доц. Данаил Смилов, който е преподавател по политология в Софийския университет, вариантът с обявяване на извънредно положение не е реалистичен. Той припомни, че преди година се е забелязала консолидация в подкрепа на крайната мярка - извънредно положение, но сега няма основания да се очаква такава подкрепа.

Проблемът с карантинираните

Увеличаването на броя на болните от COVID-19 води и до увеличаване на броя на карантинираните, които ще трябва да гласуват с мобилна урна, но могат да подават заявления за това само до 31 март. Това също предизвиква въпроси за ограничаването на повече хора на правото им на глас или за невъзможността други да го направят, заради организацията на вота за тях.

На въпрос какво ще предприеме правителството, за да не се допусне ограничаване на избирателните права на гражданите и че ниска избирателна активност според социологическите проучвания работи за ГЕРБ като „служебна победа“, от правителствената информационна служба отговориха: „Условията, в които се провеждат изборите, са еднакви за всички участници в тях и всякакви спекулации за служебна победа на който и да било са безпочвени“.

На въпрос дали има време Конституционният съд (КС) да бъде сезиран и да се произнесе по отношение на срока 31 март за заявяване на мобилна избирателна урна, за да не бъдат ограничени избирателните права на гражданите, които бъдат карантинирани след това, доц. Наталия Киселова посочи, че вече има прецедент. През 2009 г. КС се е произнесъл в рамките на 5 дни. Проблемът е обаче дали има кой да го сезира, дали ако е сезиран, би отменил въпросния срок и дали изборната администрация би успяла да осигури мобилни урни на всички карантинирани.

Според адвокат Силвия Петкова, която призова да бъде сезиран Конституционният съд, за да премахне ограниченията за гласуване на карантинираните след 31 март, обявяването на ново извънредно положение с цел продължаване правомощията на настоящото 44-то Народно събрание би довело до възникване на съмнение за погазване на демократичните принципи и опит за установяване на авторитарно управление.

„Не смятам, че отлагане на изборите е необходимо и смятам, че те могат да бъдат проведени безопасно и при съблюдаване на всеобщото избирателно право. България имаше достатъчно време да черпи опит от други европейски държави като Холандия, Чехия и Хърватия, където беше създадена организация за избягване струпването на хора и осъществяването на физически контакт между избирателите и избирателните комисии (напр. въвеждане на тридневни избори, машинно гласуване, без да се налага излизане от автомобила на избирателя, гласуване чрез пълномощник или по поща, както и електронно гласуване).

При наличие на достатъчна политическа воля и при оставащи почти три седмици до изборния ден, Народното събрание и Централната избирателна комисия разполагат с достатъчно време за създаване на подобна организация“, каза адвокат Петкова.