Превеждаме "Под игото" от български на български език (СНИМКИ)

Превеждаме "Под игото" от български на български език (СНИМКИ)
A A+ A++ A

Преди ден емблематичното произведение, превърнало се в световна класика - "Под игото" на Иван Вазов, навърши 130 г. То е преведено по света на 65 езика, но се оказва, че в наши дни се появява нуждата да превеждаме собствения си език.

Появява се ново издание на авторката Нели Стефанова, което е "превод" на съвременен български език. Целта му е да "улесни" децата в прочита на произведението и както тя се изразя в интервю "турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход" и "езика на съвременните хора се различава драстично от езика на "Под игото"".

"Моля ви не пипайте Вазов!" казва учителка в интервю. И наистина хора - Моля, не пипайте Вазов! Стига ни цялата американизация на езика ни в последните години - то не бяха инфлуенсъри, копи-райтъри, фрийлансъри, дивелъпъри, мърчандайзъри и какви ли не чудеса. Стига ни и многобройните приказки за "османско присъствие", които не веднъж изправяха хората на нокти и ни караха да се страхуваме каква история ще учат децата ни и на къде върви България. Стигат ни и префасониранията на професиите, за да не бъдат обидни - от секретарка на технически сътрудник, от овчар на оператор на биологична единица и мияч на улици в оператор на водна струя, а чистачката се превърна в хигиенистка. Моля ви, оставете Вазов на мира.

Българите сме специалисти по всичко и няма въпрос или проблем, който да не разбираме и да нямаме мнение по него, но има неща, които са в основите на БЪЛГАРСКОТО и едно от тези неща е именно Вазов. Промяната на архаичните думи и изрази със съвременни такива, осакатява произведението и не може по никакъв начин да предаде атмосферата на тогавашното време.

В изданието са променени над 6000 думи и изречения с толкова неточни обяснения, че наистина ни кара да се замислим къде е проблема - в образованието, в децата, в нас самите... Гологлав мъж е обяснено като мъж без калпак, чемшир става вечно зелено дръвче, ятагана става сабя, а глъчка се превръща в гласове. Това е само пример за част от промените. Веднага изниква въпроса - къде отиде любознателността на децата. Разбира се, че те ще се сблъскат с непознати думи и фрази, но това ще ги обогати, ще ги накара да мислят, да търсят отговори. Всичко ли трябва да поднасяме на децата на готово? Колко още ще осакатим историята и литературата, за да се разбира от пръв прочит и да е лесно смилаемо като каша за новородено бебе. 

Четете повече в Peika.bg

 

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Мнения
Последно от Мнения

Всички новини от Мнения »