Петър Ганев: Заетостта е драматично ниска и пада

Заетостта в България в драматично ниска и продължава да пада, коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

„В най-добрите месеци на 2008 г. заетостта в България (20-64 г.) беше надхвърлила 70-те процента, но от началото на кризата този процент постоянно спада. За първото тримесечие на 2012 г. вече сме близо до 61%, което ни отдалечава драматично от поставената европейска цел (75% заетост до 2020)," посочва Петър Ганев.

Според него през последните 3-4 години възстановяване по отношение на работните места просто не е имало.

Същите данни могат да бъдат представени и като абсолютна стойност. От края на 2010 г. заетите в страната устойчиво са под 3 млн.

За сравнение, за да се доближим до тези 75% заетост, бройката на заетите трябва да достигне 3,5 млн.

Това изглежда трудно постижимо, още повече че заетостта е на най-ниските си нива спрямо последните 6-7 години, пише още икономистът от Института за пазарна икономика.

„През последните седмици в публичното пространство упорито се говори за доходи, докато темата за заетостта и новите работни места остава на заден план и често се пренебрегва. Поставянето на подобен фокус е трудно обяснимо, при положение, че тежкият удар на кризата бе именно по заетостта, а не по заплати и пенсии," коментира още Петър Ганев.

По думите му, доходите в някаква степен са били замразени, но в същото време близо половин милион българи са загубили работата си, което е водещата причина много български семейства да обеднеят.

„На фона на тези данни е просто задължаващо дебатите около Бюджет 2013 да се превърнат в разговор за работните места. Вместо да се търси някакво административно покачване на заплатите в частния сектор, по-добре да се мисли как да се намалят тежестите върху труда," категоричен е Петър Ганев.

Спорен специалиста, за разлика от понятието безработица, данните за заетостта показват реално каква част от хората в дадена възрастова група работят.

„Тук не се взима под внимание дали лицата са икономически активни, дали търсят работа или просто си стоят „обезкуражени" вкъщи. Въпреки, че традиционно се говори повече за безработица (отнасяща се до търсещите работа), данните за заетостта са показателни за потенциала и развитието на дадено общество – неслучайно Европейската комисия поставя стратегически цели за заетост, а не за безработица," отбелязва още Петър Ганев.