Синоптици: Отмина най-горещата част от лятото

Отмина най-горещата част от лятото, заяви синоптикът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Гергана Кузинарова.

Във вторник, 7 август, в Русе бе измерена най-високата температура за месец август за целия период на наблюдение, който е над 100 години, каза Кузинарова в интервю за БГНЕС.

„Ако има нещо, което да отличи тази година от предишни, е, че се случи поредица от много мразовити дни, а комбинацията от поредицата много горещи и много хладни дни ще бъде записана като една от особеностите за годината", заяви от своя страна заместник-директорът на НИМХ Валери Спиридонов.

„Смятам, че отмина най-горещата част от лятото, вчера беше и най-горещият ден с температури до 43.5 градуса", коментира синоптикът Гергана Кузинарова.

Тя поясни също, че до края на седмицата предстои захлаждане, което ще се усети доста, температурите ще бъдат между 28 и 33 градуса най-много.

Само във вторник имаше над 37 рекорда. Над 90% от станциите са регистрирали рекорд, продължи Кузинарова.

Тя поясни, че във вторник в Русе е измерена и най-високата температура за месец август за целия период на наблюдение, който е над 100 години.

За юли и изминалата част от август са регистрирани 181 температурни рекорда (105 през юли и 76 през август), както и 15 изравнени рекорда.

„Специално за месец юли температурите са с от 3 до 6 градуса по-високи от климатичните норми, през август също", допълни Кузинарова.

„Ако гледаме продължителен период на горещи дни през 2007 година има повече такива поредици", каза още тя.

Продължителният сух период е благоприятен за пожари, но те рядко възникват сами от себе си, предупреди Кузинарова.

Според нея броят на пожарите през тази година не е по-голям отколкото в миналото, като лятото на 2007 година също имаше много пожари.

И двамата метеоролози заявиха, че не очакват нови климатични рекорди до края на месеца.

„Глобално се казва, че настъпват промени в климата. Това е една от хипотезите, която почти е добила нивото на общоприета, въпреки че не е така", продължи Спиридонов.

„Основният период с професионални наблюдение е около 100 години, в този смисъл периодът е много кратък, за да говорим за някакви климатични промени. Напълно е възможно след един такъв цикъл от 10 години, в който се наблюдава повишение на температурите, да има един период с по-ниски температури. Но се предполага, че това е една устойчива тенденция заради т.нар. парникови газове, но там все още въпросът е спорен", обясни той.

Спиридонов сподели и своето мнение, че въпросът за Глобалното затопляне остава научен проблем.

„Няма конкретно доказателство, за да сме сигурни, че имаме промяна в климата, и то глобална тенденция на затопляне", заяви той.

„Периодът на съгласувано измерване на температурата по цялата земя е 100 години, а човечеството живее от хиляди години, цели империи са загивали заради суша и горещини. Основното, с което се спекулира е човешкият фактор, с отделянето на повече парникови газове, все още не е доказан факт. Не бива да се забравя, че стократно по-мощен фактор от парниковия газ е водната пара, през цялото време не се отчита дали ще се появят мощни вулкани, какво ще стане с океанските течения, които влияят на климата", обясни експертът.

Според него въпросът за глобалното затопляне остава в сферата на научно-изследователската дейност.