Вече го има у нас: Само бабата разбира български, дъщеря й и внучката – не

Мерки все повече деца да бъдат в училище взима Министерството на образованието.

Това показват данните на образователното министерство. Тази седмица вицепремиерът Красимир Каракачанов предложи трудово-образователна повинност за децата, които напускат училище, преди да навършат 16 години. Мярката е част от неговата концепция за интеграция на ромите.

От началото на тази учебна година до края на календарната 2018 г. сме върнали в клас 9100 ученици, основно на възраст между 9 и 15 години. Доброволно са се записали около 8000 деца. Това съобщи за "24 часа" Деница Сачева, заместник-министър на образованието и науката.

1239 екипа от учители, социални работници и полицаи обикалят от началото на учебната година адресите на неходещите на училище деца. Те се насочвали първо към отпадналите от образователната система в последната година и върху ранния обхват на децата - 5, 6 и 7 години. За миналата (2017/2018 г.) учебна година 24 000 деца са върнати обратно в училище. От тях са отпаднали повторно 2100 деца.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Край с моркова, време било за тоягата: Само труд и образование за ромите!
Каракачанов готов с концепция за ромите, гетата, престъпността...
Технологията за интеграцията на ромите – правилна, политиката – сгрешена
“От тях пък за 426 отново правим опит да ги интегрираме в училище. Това е един динамичен процес и ние водим на практика ежедневна битка, за да може тези деца да продължат образованието си”, обясни Сачева.

Най-много актове на родители за това, че не пускат децата си на училище, са издадени в Стара Загора и Сливен. Създадена е и платформа за децата в риск, в която подават информация образователното министерство, Агенцията за социално подпомагане, Главната инспекция по труда и НАП. Отделно МОН имал и споразумение с МВР, а скоро щяло да бъде сключено и с Агенцията по заетостта, която да подава информация за безработни родители. Засилен бил и контролът върху медицинските бележки, с които се оправдават отсъствията от учебни часове.

20% от децата, които ходят на училище, не говорят добре български език. “Проблемът е много дълбок, защото на места има второ и трето поколение неграмотност. Ако отидете в ромската махала на Асеновград и питате едно 8-годишно момиченце как се казва, най-вероятно няма да разбере въпроса. По-лошото е, че и майката няма да го разбере. Единственият човек, който ще може да преведе въпроса, ще е бабата”, обясни Деница Сачева.

Имало места, в които хората не говорят никакъв език, а използват свой хибрид от български, турски и ромски.

82 млн. лв. са предвидени за покриване на таксите на деца от уязвими групи за детските градини. Вторият проект е “Подкрепа за успех” за 130 млн. лв. Той е за допълнителни дейности в училище за деца от уязвими групи и деца със специални образователни потребности.

В София много от децата, които се издирват, за да бъдат върнати в клас, са с адресна регистрация в Майчин дом. Има куриозни случаи на 50-60 деца, чийто адрес е на “Леге” 6, където се намира обредният дом.

Най-честите трудности са свързани с миграцията - както вътрешна, така и външна. Липсват актове за раждане, както и законни настойници. “Очевидно това са деца от ромски семейства, които не са грамотни и като цяло част от родителите имат ниска административна грамотност. Те не знаят към коя институция за какво да се обърнат”, обясняват от МОН.