Вицепрезидентът: Липсва реалистична и дългосрочна икономическа програма за развитието на България

„Липсва умна и реалистична икономическа програма за развитието на България. Ние, българските граждани, не знаем къде ще бъде страната нито след 10, нито след 20 години, нито в по-дългосрочна перспектива.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри в София конференцията „Демографската криза в България – реалности, проблеми и решения“, организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ и Фондация „Солидарно общество“. По думите на вицепрезидента държавната политика не е остаряло понятие, а най-сериозният дефицит на България.

„Борбата с демографската криза изисква национален консенсус. Това е тема, която не е подвластна на политически мандати. Мерките и политиките не търпят отлагане. Съобщаването на катастрофални данни не лекува, а само засилва чувството за безпомощност и инерция“, посочи Илияна Йотова. Според вицепрезидента страната ни има много неизползван потенциал за развитие в редица области – високите технологии, туризма, селското стопанство.

„Програмата на приоритетите ще роди финансовата и социална инфраструктура“, отбеляза вицепрезидентът и припомни тревожната статистика за 800 закрити училища през последните 15 години. Необходимо е образованието да е координирано с развитието на националните политики. Дуалното обучение има бъдеще, но България не използва потенциала му. „Не дадоха резултат европейските програми за насърчаване на бизнеса да наема млади хора. А младите хора искат да знаят защо учат – за да имат качествена работа с достойно заплащане, която не ги слага в графата „работещи бедни“, изтъкна вицепрезидентът.

Тясно свързано с демографската криза е състоянието на здравеопазването. По думите на Илияна Йотова най-големият проблем на българските граждани е достъпът до здравни услуги. „След като има места в радиус от 50 километра, лишени от възможността за медицинска помощ, трудно можем да задържим когото и да било там“, изтъкна вицепрезидентът.

„Развитието на регионите и изравняването на стандартите е задача на всяко едно правителство, но на практика няма резултати“, подчерта Илияна Йотова. Прогнозата е, че до 2030 г. 42 % от населението на страната ще живее в 6 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Същевременно всеки месец изчезва по едно село, а най-бързо обезлюдяващият регион в Европа е Смолянският.

„Държавата трябва да влезе във функциите си, само конкуренцията и свободният пазар няма да свършат работа. Държавата има механизми, с които да стимулира бизнеса в по-слабо развитите региони като им предлага различни облекчения“, изтъкна вицепрезидентът. Има и много неизползван потенциал в планинските региони, за екологични производства, за био земеделие или малки фирми с построяването на високоскоростни интернет връзки.

„Малко внимание бе обърнато на тревожна новина от последните дни – за последните 8 месеца чуждестранните инвестиции са се свили три пъти“, подчерта Илияна Йотова.

„България трябва да има национална позиция по следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, особено в частта й за политиката на сближаване и опитите тя да бъде заменена от Плана „Юнкер“, който е вреден за страни като нашата“, заяви вицепрезидентът. Пряка последица от такъв тип политика е задълбочаването на регионалните различия и демографския дисбаланс.

Въпрос, пряко свързан с демографските предизвикателства, е тенденцията за недостиг на работна ръка. Според вицепрезидента опитите за компенсиране на този недостиг с привличане на българи от историческите диаспори са кризисни мерки. Повечето от хората, които получават българско гражданство, не остават в България. Ако има строго изискване за добро владеене на български език, част от тях могат да намерят трайни работни места в страната.

Голяма част от младите хора от историческите ни диаспори, които идват да учат в България, впоследствие намират своята реализация в друга европейска държава, която им предлага по-високо признание и заплащане.

„В сферата на социалните мерки като финансови стимули за раждаемост, данъчни облекчения, жилищни политики можем да почерпим опит от редица европейски страни, но съобразявайки националните специфики“, подчерта вицепрезидентът.