Герджиков е първият след 1989-та шеф на парламента, който става премиер

Той е петият служебен министър-председател, назначен от петия президент в края на петото Народно събрание, което не изкарва мандата си. Той е петият служебен премиер, назначен от петия президент по времето на петия парламент, който прекратява мандата си предсрочно, пише 24 часа.

Огнян Герджиков едва ли вярва на нумерология, а и 5 не е личното му число. Но според тази наука 5 е добро число благоприятно за творци на словото, съдии, политици, актьори, бизнесмени. Именно като галеник на съдбата възприемат някои професора по търговско право. Защото рядко в политиката се случва човек да бъде реабилитиран. Проф. Герджиков се завръща в голямата политика като служебен премиер точно 12 г. след като на 4 февруари 2005-а бе отстранен от председателския пост на 39-ото НС и влезе в историята като първия отстранен парламентарен шеф.

Сега ще се разпише в учебниците още веднъж, но като първия политик след 1989 г., заемал два от трите най-високи поста в държавата - председател на Народното събрание и премиер. За 138 г. от Освобождението на България досега тази чест са имали само 9 политици преди Герджиков - Стефан Стамболов, Александър Малинов, Александър Цанков, Петко Каравелов, Драган Цанков, Иван Гешов, Васил Коларов и Станко Тодоров. През 2001 г. професорът по право влезе в политиката изненадващо и за самия него.

Признаваше си, че е неподготвен, но се справи благодарение на перфекционизма и изключителната юридическа подготовка. Бързо се ориентира в законодателната област и по негово време бяха синхронизирани повечето закони, необходими за членството на България в ЕС. Признава се обаче за победен в битката срещу гласуването с чужди карти Заради този проблем нееднократно заплашваше, че ще подаде оставка, но не го направи. “Правя непрекъснато опити и заемам роля, която далеч не ми е най-приятната. Аз съм академичен човек, а трябва да изпълнявам една неприсъща за мен роля като военен, надзирател или възпитател.

Това никак не ми харесва. А депутатите на моменти наистина се държат твърде странно, крият чужди карти в ръкавите си, правят неща, които са твърде странни”, обясняваше той. Може би политическата му кариера щеше да е още по-блестяща, ако през 2005 г. не бе свален от поста шеф на НС. С обвинението, че спира парламентарния контрол и слага чадър над кабинета по повод опитите на вицепремиера Лидия Шулева да направи сделка за приватизация на “Булгартабак” в нарушение на приетата от 39-ото НС стратегия. В сблъсъка на партийни и корпоративни интереси срещу него се обърнаха и депутатите отцепници от НДСВ, създали след това “Новото време”.

Техните гласове помогнаха на БСП, СДС, ОДС и “Народен съюз” да свалят Герджиков. Напусна председателското място със сълзи в очите, но и с достойнство. “Не съм безгрешен, но няма от какво да се срамувам Съвестта ми е чиста”, бяха последните му думи от трибуната и бе изпратен с бурни аплодисменти. “Човек по този начин натрупва житейска мъдрост. Много е важно да бъде верен на себе си и да следва принципите си. Като същевременно си давам сметка, че не е възможно без компромиси. Въпросът е кога и как трябва да направиш компромис и кога и как не трябва да допуснеш това”, споделя професорът няколко месеца след това. И разкрива, че е усетил кога заплахата е станала сериозна и е можел да я предотврати.

Предпочел обаче да бъде чист пред себе си и последователен в действията си. “Последните няколко месеца на 39-ото НС едва ли могат да бъдат решаващи. Важното беше останалото време, в което се подписаха договорите за НАТО и за ЕС. За да се стигне дотам, трябваше да се свърши огромна работа и от тази гледна точка го считам за огромно признание към работата на този парламент, на който имах честта да бъда начело”, каза години по-късно Герджиков. И до днес професорът негодува срещу некомпетентни текстове в законите и често дава за пример на студентите си недомислици от тях. А в последните години критиките му към случващото се в държавата намериха стихотворна форма - написа поема срещу недъзите на здравната система, които изпита на свой гръб.

Има развито чувство за обективност, което не се случва често в политиката. Може би заради това през годините царистът бе ухажван и от леви, и от десни. При всяко раздаване на постове името на Герджиков неизменно присъстваше. Номинираха го за президент, за премиер, за кмет... С типичното си чувство за хумор казва, че само за патриарх не е бил номиниран. Често демонстрира самоирония. “Така съм устроен, човек не трябва да се взема прекалено на сериозно и винаги трябва да се оглежда в огледалото на другите, за да не изкривява представата за себе си”, казва той. Казва това, което мисли, и често пати заради голямата си уста. Казва, че преди всичко е юрист и преподавател, а за толкова години в политиката така и не се е научил да е политик. Може би затова и кръсти автобиографията си “Аз не бях политик”. Не съм безгрешен, но няма от какво да се срамувам - с тези думи просълзен и под бурни аплодисменти той слезе от председателското кресло.