Проф. Божидар Димитров: Ген. Попов има още какво да даде на Отечеството

Ние не трябва да се лишаваме с лека ръка от толкова подготвен офицер, който през своята кариера е доказал че знае как да отстоява мнението си и как да се стреми да модернизира армията на България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Божидар Димитров – историк и директор на Националния исторически музей, във връзка с подаденият рапорт от началника на отбраната ген. Константин Попов за освобождаване на заеманата от него длъжност.

Проф. Димитров коментира, че примерите в българската история с генерали, които са подавали оставки, за да покажат, че не са съгласни с едно или друго правителствено решение, което поставяло армията и страната в тежко положение, са много. „Много от доблестните ни генерали са подавали оставка, когато не са искали да споделят вината за това, което предстои да се случи“, подчерта историкът. „За пример наистина може да бъде посочен именно генерал генерал-лейтенант Климент Бояджиев, който подава оставка, когато разбира, че е сключено зад гърба му споразумението в Плес, което на практика предава командването на Българската армия в ръцете на германците.

След като подава оставка в началото на месец септември, месец по-късно генерал-лейтенант Климент Бояджиев се връща в Действащата армия и е назначен за командващ на Първа българска армия, която по това време наброява 160 - 180 000 войници. Начело на тази армия генерал Бояджиев разгромява сръбските войски по долината на реките Нишава и Морава, превзема временната сръбска столица Ниш и печели едномесечното сражение на Косово поле. Впоследствие армията на генерал Бояджиев навлиза в Македония, за да донесе свободата на местните българи и генералът е посрещнат с камбанен звън на оцелелите охридски църкви в родния си град“, разказа още той. Като противоположен пример от военната ни история проф. Димитров посочи генерал Михаил Савов, който 3 години по-рано не подава оставка, когато получава заповед от цар Фердинанд да нападне съюзниците Сърбия и Гърция.

„На него му е съвършено ясно, тъй като преди това е широко оповестено, че Великите сили ще смятат тази страна, която първа нападне, за агресор. В същото време Румъния и Турция не крият амбициите си да извършат териториални ампутации на България при евентуалното ѝ поставяне в тежко положение. Наистина положението ѝ става тежко. Получава се така, че веднага след 16 юни 1913 г., България до края на месеца влиза във война с всички околни държавни и Черна гора. България претърпява тежко военно поражение и е принудена да сключи унизителния Букурещки мирен договор“, разказа директорът на НИМ. Според него тогава вината не само, че не пада върху генерал Савов, но той е осъден на 8 месеца затвор за една сделка с патрони, за която той си прибира комисионна.

„Цар Фердинанд го помилва заради неговите заслуги и аз се питам за кои? За това, че сляпо изпълнява заповедта да нападне Сърбия и Гърция ли?“, допълни проф. Димитров. Според него, въпреки многото исторически примери, които могат да бъдат приведени, в случая по-важното е да се постъпи разумно. „Генерал Константин Попов наистина поиска да предизвика дебат върху статута и правомощията на началника на Генералния щаб или както сега се казва Началник на отбраната, което до голяма степен е в противоречие с българската военна традиция. За съжаление този дебат не се получи, тъй като политиците ни са ангажирани със свои проблеми и жестът на генерала до голяма степен остана неразбран.

Затова, по мое мнение, рапортът му не трябва да бъде уважен. Президентът като върховен главнокомандващ може да не го приеме“, подчерта проф. Димитров. „Смятам, че той има още какво да даде на Отечеството...“, допълни още той.