192055 статии       |       388 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.65608| EUR 1.95583| GBP 2.14152|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Еврокомисар Нилс Муйжниекс: Защо някои страни рутинно задържат имигрантите?

16 ноември 2016, сряда / 12:48; Коментари: 0
Send to Kindle
Еврокомисар Нилс Муйжниекс: Защо някои страни рутинно задържат имигрантите?
bnr.bg

В някои страни ги наричат „невидими хора“, в други - „призраци“. В Европа има много мигранти, предимно хора, на които е отказано убежище, които живеят в състояние на проточила се правна и социална безизходица без никаква дългосрочна перспектива. Властите отказват да ги узаконят или да им предоставят какъвто и да е вид правен статут, но често те не могат да се върнат в своите страни по произход по различни причини, най-често поради страх от преследване. Тези отчаяни хора са склонни да живеят в условия под стандартните, напълно изключени от обществото, при липса на разрешения за пребиваване, както и на средства за задоволяване на основни нужди като подслон, храна, здравеопазване или образование. По същество те са лишени от всякаква възможност да живеят достойно, пише БГНЕС.

При мои посещения съм срещал някои от тези хора и съм поразен от тяхното положение. Например, когато в Дания през 2013 г. посетих център за предоставяне на убежище, чиито дългосрочно пребиваващи предимно бяха отхвърлени кандидати за убежище, а тяхното депортиране не можеше да се осъществи поради липса на документи за самоличност или други причини. 29 лица пребивавали там в продължение на повече от 15 години. По време на посещението ми в Кипър през 2015 г. бях поразен от положението на 67 бежанци и отхвърлени кандидати за убежище, предимно кюрди от Ирак и Сирия, както и от Судан и Етиопия, които бяха живели в една военна база на Великобритания в продължение на почти 18 години. Нито Кипър, нито Великобритания са им предоставили някакъв статут на дългосрочно пребиваване. През 2014 г. в Холандия бях дълбоко загрижени, когато видях имигранти в изоставена църква, живеещи в изключително трудни условия. Някои от тях са били задържани няколко пъти за по няколко месеца, без това задържане да завърши с депортиране. Подобни случаи могат да бъдат намерени и в други европейски страни. Увеличеният приток на имигранти, включително и лица, търсещи убежище, в Европа задълбочава този проблем.

В този контекст се повдигат въпроси за основните човешки права.

Някои страни рутинно задържат имигрантите, включително и лица, търсещи убежище, често в мрачни условия, включително и в затворите, където са държани заедно със задържани по наказателното право. Забелязах критиките, изразени неотдавна от няколко испански неправителствени организации и политици, след протести в центъра за задържане на мигранти в Мадрид, които подчертаха, че условията в "центровете за задържане на имигранти" са срам за обществото и, че е време да ги затворят.

Що се отнася до депортиране в страната на произход, проблеми могат да възникнат в рамките на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), когато са налице съществени основания да се счита, че съответното лице, ако бъде депортирано, ще се изправи пред реален риск да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение или наказание. При такива случаи член 3 от ЕКПЧ предполага задължение да не се депортира въпросното лице в тази държава. Освен това, в светлината на новата съдебна практика на Съда в Страсбург, правото на зачитане на личния и семейния живот може да бъде легитимно ползвано от мигрантите, включително лицата, търсещи убежище, които живеят в състояние на неопределеност. В посочения по-горе случай съдът установи, че Гърция е нарушила правото на неприкосновеност на личния живот на подал молба за убежище, което се дължи на неспособността на властите да вземат решение по неговото заявление за предоставяне на убежище в продължение на 12 години, като по този начин го поставят в изключително несигурна ситуация по време на въпросния период.

Проучванията показват, че такива ситуации, характеризиращи се с продължителна несигурност за съдбата на човек и липсата на контакти с външния свят, влияят неблагоприятно върху физическото и психическо здраве на мигрантите. Поръчаната през 2013 г. от Върховния комисар по бежанските въпроси на ООН психологическа оценка установи, че всички бежанци и мигранти във военната база на Великобритания в Кипър, включително деца, са пострадали от сериозни психологически проблеми, включително тежка депресия. В доклад на датска НПО от 2011 г. е отбелязано, че хората, живеещи в лагери за предоставяне на убежище в Дания в продължение на една година, показват признаци на сериозни психични проблеми поради безпокойство за бъдещето, нелекувана травма, институционализирано ежедневие и липса на смислени дейности. Бежанският съвет на Обединеното кралство обяснява защо много отхвърлени кандидати за убежище имат разбираем страх от връщане в родните им страни. Много от тях са жени, които са преживели сексуално насилие, генитално осакатяване или брак в непълнолетна възраст в страните им на произход. Във Великобритания, за да свържат двата края, някои от тези жени отиват към проституция, където те се сблъскват с допълнителни рискове от насилието и здравословни проблеми.

В крайна сметка много от тези хора са бездомни или обитаващи празни сгради, без подкрепа от държавата. Европейският комитет за социални права подчерта, че минималните гаранции, по Европейската социална харта, за правото на жилище и спешен подслон се прилагат също и за незаконните мигранти. Подслон трябва да бъде предоставен, дори когато мигрантите са били помолени да напуснат страната и въпреки че те не могат да изискват дългосрочно настаняване. Комитетът посочи, че правото на подслон е тясно свързано с човешкото достойнство на всеки човек, независимо от статута му на пребиваване. От институцията също така подчертаха, че чуждите граждани, независимо дали пребивават законно или не в страната, имат право на спешна медицинска помощ и такова основно социално подпомагане, каквото е необходимо за справяне с незабавни нужди (настаняване, храна, спешна медицинска помощ и облекло).

През последните години страните-членки на ЕС отдават голямо значение на ефективното и експедитивно връщане на незаконните мигранти, включително отхвърлените кандидати за убежище, в тяхната страна по произход. Докато ефективното връщане на лица, които не се нуждаят от международна закрила, е важен аспект на миграционното право и политики, човешките права трябва да бъдат изцяло взети под внимание при прилагането им.

Всякакъв вид на връщане, независимо дали доброволно или не, трябва да е в съответствие със задълженията на държавата съгласно международното и европейското право за правата на човека и в съответствие с принципа на забрана за предаване на жертвата на преследване на нейния преследвач. Също така това трябва да се провежда в съответствие с най-добрите интереси на децата и с предвидената процедура. Нещо повече, едно важно условие за връщането са справедливи и ефективни системи за убежище. За съжаление, в някои европейски страни са приети законодателни мерки, насочени към ограничаване на достъпа до убежище, като например въвеждането на съкратени процедури за убежище на границата, като по този начин се подкопава правото на убежище.

Какво трябва да правят европейските държави?

За да бъдат посрещнати текущите миграционни предизвикателства по един ефективен и съвместим с човешките права начин, европейските държави трябва напълно да спазват своите задължения по правата на човека и да работят заедно за постигане на общи решения, базирани на междудържавната солидарност. Те трябва да се въздържат от подкопаване на съществуващите стандарти за правата на човека, като приемат закони, още по-ограничителни за предоставяне на убежище и имиграция.

Всички молби за убежище трябва да бъдат разгледани по техните собствени основания в справедливи и ефективни процедури за предоставяне на убежище, като се вземат предвид индивидуалните обстоятелства и адекватна като време и детайли информация за страните на произход. Докато чакат техните претенции да бъдат обработени, търсещите убежище трябва да имат достъп до подкрепа и услуги, които ще им предоставят възможност да живеят достойно.

Както беше отбелязано от Европейската комисия срещу расизъм и нетолерантност (ЕКРН) в своята Препоръка по общата политика № 16, ефективната защита на човешките права на всички лица, включително на нередовно присъстващи мигранти, изисква строго разделение на имиграционния контрол и изпълнение на дейности от други държавни и частни служби. Това налага създаването от държавите на ефективни мерки ("защитни стени"), за да се предотврати, както по закон, така и на практика, представители на държавния или частен сектор ефективно да отричат правата на човека по отношение на незаконните мигранти чрез изрична забрана обмена на информация за незаконните мигранти с имиграционните власти за целите на контрола на имиграцията и прилагането му.

При всички действия, отнасящи се до децата, висшият интерес на детето трябва да бъде основното съображение за държавата. „Двадесет насоки за принудително завръщане на Съвета на Европа“ даде полезни насоки в този контекст. Особено внимание следва да се обърне на осигуряването на забраната за нечовешко и унизително отношение и защитата на правото на зачитане на личния и семейния живот. Мигрантите, които не могат да бъдат преместени, трябва да бъдат защитени от арест и поставяне в административно задържане.

Освен това те трябва да бъдат защитени от трудова експлоатация и трафик на хора в пълно съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.

Непридружени непълнолетни лица, които не са получили убежище, но не могат да бъдат върнати, не трябва автоматично да бъдат върнати, когато те навършат 18 години; Трябва да се направи задълбочено определяне на най-добрия интерес преди издаването всяко решение за връщане.

На последно място, следва да се акцентира върху създаването на ефективни програми за доброволно връщане на лица, които не се нуждаят от международна закрила. Трябва да бъдат подобрени подпомогнатото доброволно връщане, програмите за реинтеграция и гаранции в процедури за връщане и реадмисия трябва да бъдат подобрени. Процедури за качество, включително Решения в най-добрия интерес се изискват за деца без придружител. 

Коментарът е на Нилс Муйжниекс, европейски комисар по правата на човека, публикуван от Съвета на Европа.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО