Европейските лидери искат Гърция в еврозоната, но не на всяка цена

Европейските лидери искат Гърция да остане в еврозоната, но настояват да спази поетите ангажименти, коментират гръцките медии извънредната среща на Европейския съвет в Брюксел.

Опасенията за евентуалното излизане на Гърция от еврозоната бяха част от дискусиите, продължили близо шест часа и приключили в малките часове на 24 май, предава БТА.

Премиерът на България Бойко Борисов, който също взе участие в извънредната среща, пожела на Гърция скорошно излизане не само от финансовата и икономическата, но и от политическата криза.

„Като наши съседи, ние повече от всички сме заинтересовани там нещата да се решат положително и бързо," заяви премиерът и изрази подкрепа за идеята на Гърция да бъдат направени още компромиси и страната да получи още пари само при положение, че Атина даде ясен план и представи проектите, за които иска финансиране.

Преди срещата в Брюксел „Ройтерс" съобщи, че европейските лидери са били посъветвани от високопоставени служители да подготвят резервни планове в случай, че Гърция реши да напусне еврозаната.

Трима служители заявиха пред агенцията, че тези инструкции са били съгласувани в понеделник по време на телеконференция на Работната група Еврогруп - експерти, които работят за финансовите министри в еврозоната.

Гръцкият печат окачестви като „шокиращи" появилите се твърдения за подготвяни от правителствата на еврозоната планове за излизане на Гърция от валутния съюз, при това срещу бонус от 50 млрд. евро за това нейно оттегляне.

Гръцкото финансово министерство категорично опроверга тези твърдения. „Блумбърг" пък обяви, че е много вероятно до 46 часа Гърция да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата.

Ръководителите от ЕС подчертаха, че след парламентарните избори в Гърция на 17 юни очакват от новото гръцко правителство да продължи жизнено важните реформи в страната за възстановяване устойчивостта на дълга, за насърчаване на частните инвестиции и за реализиране на структурните промени в институциите и икономиката.

Партньорите ни от ЕС разбират, че Гърция трябва да остане в ЕС и еврозоната и че страната трябва да продължи да спазва ангажиментите, които е поела, заяви на срещата в сряда гръцкият премиер Панайотис Пикраменос.

Разногласията между Франция и Германия за издаването на еврооблигации и банковата криза в Испания бяха другите теми, които доминираха в дневния ред на извънредната среща на европейските лидери.

Френският президент Франсоа Оланд поиска перспективите за еврооблигации да бъдат вписани в документите на ЕС преди срещата на върха през юни като допълнителен етап на европейска интеграция.

Франсоа Оланд защити по-рано еврооблигациите и каза, че е нечестно спрямо Италия и Испания да плащат близо 6-процентна лихва по 10-годишните си облигации в момент, когато лихвите по 2-годишните германски облигации достигнаха ниското равнище от 0,07%.

Германската канцлерка Ангела Меркел отхвърли идеята. При пристигането си в Брюксел тя каза, че според нея еврооблигациите няма да допринесат за засилване на растежа.

Дипломати отбелязаха, че Ангела Меркел се е придържала към същата позиция по време на срещата. Причината за несъгласието на Германия е, че ако трябва да се финансира според риска на цялата еврозона, лихвите, които ще плаща ще надхвърлят сериозно сегашните ниски проценти.

Британският премиер Дейвид Камерън подкрепи Франсоа Оланд и другите лидери от еврозоната, защищавайки идеята за емитирането на еврооблигации и по-голяма намеса на ЕЦБ.

Премиерът Бойко Борисов обяви, че подкрепя въвеждането на данък върху финансовите трансакции, но е скептичен към идеята да има еврооблигации, с които да бъде преразпределен дългът в eврозоната.

„Нищо добро не очаква Европа, ако се тласне по лесния път - кредити, увеличаване на дълговете - следващите поколения няма да имат възможност да излязат от финансовата криза, която ще настъпи," заяви пък българският премиер Бойко Борисов преди заседанието на Европейския съвет.

Растеж - да, но на основата на много по-добра координация, на общия ни пазар, на повече дисциплина, иновации, конкурентоспособност, заяви Бойко Борисов по повод настояването на левите в ЕС не само за досегашните изисквания за икономии във финансовия пакт, но и за ръст на икономиките и създаване на работни места.

„Приемането на общи еврооблигации ще накара тези, които са работили повече, които са финансово дисциплинирани, на практика да носят повече гаранции за тези, които не са спазвали дисциплина," коментира премиерът.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой каза, че европейските лидери са се съгласили да поощрят икономическия растеж чрез по-добро мобилизиране на европейската политика, увеличаване на инвестициите и създаване на повече работни места..

„Никой не иска незабавно въвеждане на облигациите. Това ще отнеме време. Това е крайният етап на един процес и ние трябва да помислим за последствията от него", каза още Херман ван Ромпой.

По думите му еврооблигациите са част от дългосрочен проект за задълбочаване на финансовия и икономически съюз.

Наблюдатели се надяваха на по-конкретни изявления, като се има предвид, че Гърция е на ръба да бъде изключена от еврозоната, отбелязва АП.

Херман ван Ромпой каза, че всички европейски лидери искат Гърция да остане в еврозоната, но при условие че тя спазва поетите ангажименти да изплати дълга си.

„Очакваме след изборите новото гръцко правителство да направи този избор," каза той.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу отбеляза, че ЕС няма да изостави Гърция, ако Гърция не изостави ангажиментите си.