Спорният закон за антитероризма: Отпада забраната за достъпа до интернет на заподозрените - нямало да сработи

Отпада противоречивият текст в проектозакона за противодействие на тероризма, според който на заподозрени и разследвани за тероризъм ще бъде забраняван достъпът до интернет, съобщиха експерти в предаването „Тази сутрин“ по бТВ. Мярката трябваше да се прилага със заповед на ДАНС, но се отменя, защото е трудно изпълнима.

По мнението на анализатори, от гледна точка на рестрикциите, българският проектозакон е сравнително умерен, съпоставен с правилата в други страни.

В САЩ, например, залагат на пълно следене на комуникациите и преследване на финансирането на терористите, във Великобритания забраняват посещаването на определени райони, в Турция пък налагат извънредни мерки, които може продължават безсрочно и да ви задържат без право на адвокат в първото денонощие. Подобни мерки има и в Италия.

В Белгия са възможни тайни претърсвания на домовете, в Германия конфискуват лични карти на предполагаеми джихадисти, които искат да пътуват зад граница.

Най-тежките наказания са в САЩ и Турция. Средно се налагат до 15 години затвор за тероризъм, но в много държави наказанието е доживотна присъда.

У нас мнозинството в парламента определя проекта по-скоро като либерален, отколкото рестриктивен.

„Трябва да свикнем с ограничение на правата, ако искаме да имаме адекватна сигурност“, коментира за бТВ депутатът от ГЕРБ Валентин Радев.

Експертите обаче поставят под въпрос дали може чуждият опит да се пренесе директно на наша почва. „Едно е да имате ИРА, която има стотици атентати, или баските сепаратисти, и друго е нашият случай. Единственият тежък терористичен акт, който имаме, е Бургас“, посочи социологът Тихомир Безлов.

„Законът не е заимстван от чужди законодателни текстове“, категоричен е заместник вътрешния министър Филип Гунев. Той потвърди, че се предвижда ограничаване на придвижването в случай на терористична атака. „Ограниченията ще засегнат, при екстремна ситуация, гражданите, които са в непосредствена опасност. Единствената цел е да се предотврати загуба на живот“, обясни той.

Правозащитниците обаче остават на мнението, че законът ограничава правата без процесуални гаранции и без съразмерност на превантивните мерки. „Той отваря широка врата за произвол на властите при вземане на превантивни мерки“, коментира Борислав Димитров.

От управляващото мнозинство опонират, че именно прилагането на подобни мерки като дългото подслушване можело дадат резултат при случая с Ахмед Чатаев, който бе свързан с организирането на атентата на истанбулското летище.