Парламентът отхвърли ветото на президента върху Изборния кодекс

Със 135 гласа „за" депутатите приеха отново текстовете от Изборния кодекс, които бяха оспорени от президента Росен Плевнелиев. Така ветото му върху промените, свързани с гласуването в чужбина, беше преодоляно.

Управляващите най-вероятно ще внесат нови поправки в Изборния кодекс, с които да дадат възможост за повече секции в чужбина. Твърди се, че това е последната договорка на ГЕРБ с Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Предвижда се също така да бъде въведен таван за броя на секциите в чужбина - до 35 в една държава, както и изборно помещение да се открива само ако са подадени поне 60 заявления за гласуване.

Дебатите по върнатите текстоне продължиха около 3 часа. В пленарна зала 27 депутати гласуваха против, а трима се въздържаха. БСП и АБВ не участваха в гласуването на ветото. "За" текстовете гласуваха ГЕРБ, 12 депутати от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, "Български демократичен център" и "Атака". Против бяха ДПС, 3 от Реформаторския блок и независими депутати.

Според левицата и ДПС мотивите на президента са политически, а не юридически. Те подчертават също така, че Плевнелиев е трябвало да наложи вето и на други текстове от Изборния кодекс, като задължителното гласуване. ГЕРБ и "Български демократичен център" запазиха мълчание.

От АБВ предложиха сформиране на експертна група, която за една година да подготви промени в Изборния кодекс, които да гарантират, че той няма да бъде ремонтиран в следващите 10-15 години.

Съпредседателят на групата на Реформаторския блок и зам.-председател на "Движение България на гражданите" Найден Зеленогорски каза, че ако се отхвърли ветото, се дава възможност за нови промени, които да поправят и други дефекти в Изборния кодекс.

Зам.-председателят на парламента Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт заяви, че протестиращите българи зад граница не представляват никого, освен една мрежа, която в последните няколко години със свирки по улиците се опитва да дестабилизира държавата.

Ако отхвърлите ветото, ще дадете ужасяващ знак на българската диаспора, заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев. Според него общностите зад граница ще бъдат прекършени в желанието си да участват в изборния процес.

Трябва да спрем едно фашистко изстъпление, заложено в Изборния кодекс, коментира лидерът на ДОСТ Лютви Местан. Гласуването ще каже кой кой е в българската политика, добави той и определи мотивите на президента като демократични.
Президентът оспори ограничаването на секциите в чужбина като дискриминационно, тъй като не гарантира равна възможност за активно упражняване на избирателно право.

Парламентът коригира частично проекта, като реши в градовете в страни от ЕС, където няма посолство или консулство, да се откриват секции но при най-малко 100 подадени заявления за това. В градове встраните извън Европейския съюз - като САЩ, Русия, Турция, ще може да се открива, но само една секция и само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма дипломатическа мисия на България, като пак се изискват поне 100 заявления. С днешното гласуване тези текстове остават и президентът трябва да издаде указ за обнародването на промените в Изобрния кодекс в "Държавен вестник".