Армията като институция е предхождала държавата поне с няколко века, разказва Божидар Димитров

Няма данни как възникнал празника, но очевидно през християнската епоха той се е наложил като празник на армията. Защо мисля така? Защото Свети Георги е конен светец, а в онзи ранен период от нашата история българската армия е била изцяло на коне. Държа да отбележа, че армията като институция е предхождала държавата поне с няколко века, т.е българският народ е имал конна армия, добре организирана и въоръжена.

Това каза в интервю за Агенция Фокус проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, по повод 6-май – Ден на храбростта и празник на Българската армия. „Тя е познавала различни тактики, както личи от сраженията ѝ с готи или византийци. През Християнската епоха със сигурност са избрали конния светец Свети Георги за покровител на армията, защото той е бил най-популярен и почитан. Дори днес най-разпространените имена са на конни светци, като първо място заема Георги.

Най-много хора с това име има в България. След това са Димитър и Тодор, които също са конни светци. Едва ли този процес е бил утвърден с указ, но просто се е приело, че това е празника на армията и държавата е направила всичко възможно той да се чества подобаващо още в онези ранно времена”, посочи проф. Димитров. Според него, не отговаря на истината твърдението, че бойните знамена били осветени за първи път в битката при Ахелой.

„Това означава, че до тогава българските знамена не са били осветени. Осветени са били и още как”, коментира историкът. По думите му, за култа към Свети Георги свидетелства и един уникален гръцки разказ, който спада към гръцката литература и се нарича „Чудото на Св. Георги с българина”. „В този гръцки разказ, написан някъде из гръцките манастири се казва, че при тях дошъл един странстващ български монах.

Гръцките монаси го приели, но той бил болен и легнал на смъртно легло. Помолил монасите да се съберат, за да има разкаже нещо, което му се е случило. Разказал, че по време на война с Унгарците през 893 година, от неговото село излезли 50 войници, конници. Помолили се на Св. Георги, а най-много се молел самият той и потеглили на война срещу унгарците. Войниците попаднали на унгарска засада и тръгнали да бягат, защото унгарските конници били стократно повече. Неговият кон паднал и си счупил крака. Той разбрал, че ще загина и седнал да се помоли на Св. Георги. В този момент конят ми се изправил съвсем здрав, той се качил отгоре му и хукнал да бяга заедно с останалите 50 войници от селото.

Монахът разказва още, че скоростта, с която е бягал конят, е била прекалено голяма и неестествена. Всичките 50 конници се прибрали след края на войната без да дадат нито една жертва. След няколко години започнали друга война. Това е войната с Византия през 896 година. Отново се помолили на Св. Георги и у принесли много жертви. По пътя старият му кон умрял, а един глас му казал да види как е заздравял кракът му. Почистили костта и видели, че тя е стегната с железен обръч. Гласът отново казал, че от този обръч трябва да бъде изковат Кръст, който ще ги закриля, а те това и направили. По-късно този войник станал монах, а кръстът винаги носил със себе си. След като разказ историята си, той предал кръста на гръцките монаси”, разказа още проф. Божидар Димитров.

Според него, този наивен на пръв поглед разказ ни показва огромния култ, който съществува към Свети Георги сред българските мъже. „Всички войници през тази епоха твърдо са вярвали, че той ги пази в сражения и във всички несгоди на войната. Именно за това този ден е празник на българската армия от стари времена”, допълни още историкът.