ВКС внесе в Конституционния съд текстове от Закона за съдебната власт, иска да ги обяви за противоконституционни

Върховният касационен съд /ВКС/ отправи до Конституционния съд /КС/ искане да бъде обявена противоконституционността на разпоредбите на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съобщават от ВКС.

Искането е в резултат на становище, прието на заседание на пленума на ВКС, проведено на 13 април тази година. В документа изрично се посочва, че нормата на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ също е противоконституционна, но е изключена от искането, тъй като за установяването на противоречието е образувано и висящо Конституционно дело (к. д.) номер 4/2016 г.

Текстът на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ предвижда в случаите по чл. 132 от КРБ, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет /ВСС/ да го отстрани временно от длъжност до приключване на наказателното производство. Това означава, че при всяко привличане като обвиняем, ВСС в условията на обвързана компетентност отстранява лицето от длъжност. Същото отстраняване, но при условията на оперативна самостоятелност за ВСС, предвижда чл. 230, ал. 2 от ЗСВ, когато извън случаите по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер.

"Временното отстраняване от длъжност до приключването на наказателното производство може да се окаже с необоснована продължителност по отношение на трудовите и свързаните с тях права", посочват върховните съдии. Те допълват, че през периода на отстраняване магистратът не получава трудово възнаграждение и не може да изпълнява друга трудова или служебна функция, тъй като магистратското правоотношение съществува. По този начин той е лишен от правото да работи, за да се издържа.

Според разпоредбата чл. 230, ал. 3 от ЗСВ искането за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ се прави от главния прокурор. В чл. 126, ал. 2 от КРБ са конституционно определените правомощия на главния прокурор, а в чл. 127 от основния закон са конституционно определените правомощия на прокуратурата. В искането на ВКС се припомня, че с т. 2. 2 от Тълкувателно решение номер 13/15.12.2010 г. по к. д. номер 12/2010 г. е изведена противоконституционността на всяка норма от закон, с която се дават или отнемат правомощия на всички конституционно установени държавни органи. Съдиите пишат: "Главният прокурор и прокуратурата са конституционно установени държавни органи. Член 230, ал. 3 от ЗСВ създава за главния прокурор правомощие, а оттук - и задължение, което не произтича нито от чл. 126, ал. 2, нито от чл. 127 от КРБ. Следователно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 от ЗСВ е противоконституционна".