Евростандартът - 1 личен лекар на 1500 души, влиза и в нашенската Национална здравна карта

Минимум 4 886 общопрактикуващи лекари /т.нар. джипита/ са необходими в страната, за да се гарантира достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ. В момента наличните домашни лекари са с над 470 по-малко от необходимите. Това показват разчетите на здравното министерство, залегнали в Националната здравна карта на България, която бе одобрена на заседанието на правителството днес, пише inews.bg. С нея се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на базата на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа – болници, болнични легла, лекари специалисти, стоматолози и лични лекари по места.

При анализа и планирането на броя на джипитата е използван евростандартът – 1 личен лекар на 1500 души население.

В НЗК е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области, като е направена корекция с цел осигуряване на прием извън настоящата регулацията на НЗОК и разширяване на обхвата на дейностите, осъществявани в извънболнични условия. За определени специалности в градовете, в които е налице по-високо ниво на търсене на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др., е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво.

Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари по дентална медицина – 9119. В НЗК за пръв път са планирани потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, като необходимият брой медицински сестри е 10 805.

Планираните в НЗК потребности от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ надвишават наличните човешки ресурси по области и региони и са ориентирани към осигуряване на условия за развитие на извънболничната помощ и разширяване на обхвата на предоставяните медицински услуги, включително и на здравни и интегрирани здравно-социални услуги в общността.

За разлика от недостигащите лекари, болничните легла за активно лечение в страната са около 3000 повече от реалните здравни нужди на населението, изчислени на 35 855 легла за цялата страна. Установена е сериозна липса на легла в детските отделения, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла. Значително надвишаване спрямо потребностите има в наличните болнични легла за дългосрочна грижа, продължително лечение и палиативни грижи.

Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като за всяка област са приложени коригиращи коефициенти, които отчитат здравно-демографска структура, използваемост и преминали пациенти през областта, включително и от други области.

Необходимият общ брой болнични легла за активно лечение при осигуреност на европейския стандарт - от 4,9 на 1000 души, е 35 855 легла за цялата страна, а към момента те са 38 284 или с около 3000 повече от здравните потребности на населението в страната. Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности е установил обаче недостиг на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла.

Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност в здравната карта, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6588 от тях, което надвишава значително наличните. Целта е да се осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла.

За пръв път с картата се въвежда механизъм за планиране на потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура.

Като елемент на документа, одобрен от правителството, е разработена отделна карта на системата за Спешна медицинска помощ, която съдържа броя и местоположението на структурите на Спешна медицинска помощ в страната. Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17 т. нар. "изнесени екипи" в районите със затруднен достъп на населението.