Български апарат мери радиацията в проекта "ЕкзоМарс"

Български апарат ще извършва важни изследвания по пътя до Марс, както и на самата планета. Това обявиха проф. Цветан Дачев и проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии към БАН, създатели дозиметъра, съобщи БГНЕС.

България участва в космическия проект „ЕкзоМарс”. Днес в 11.31 часа местно време от космодрума Байконур с ракетата носител „Протон-М” е изстрелян в космоса спътникът Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстративният десантен модул „Скиапарели” (Schiaparelli). Първите данни от дозиметъра трябва да бъдат получени на земята тази вечер около полунощ, българско време.

Този дозиметър е по-различен от предишните с това, че има по-големи възможности и като диапазон на измерване, и като измерени параметри. Апаратът измерва дозите и потоците космическа радиация, заяви проф. Семкова. Тези данни са много важни, защото в космоса хората могат да поемат до 900 дни космическа радиация, преди да се достигне до допустимия праг за човешкия организъм.

Нашият апарат позволява измерването на най-тежките йони на галактичните и слънчевите космични лъчи, които са малки като състав, но с голямо значение и биологическата вреда от тях е много съществена, обясни проф. Семкова. Точно това са очакванията от самия апарат, да покаже какви са дозите космическа радиация.

Това е първият етап от проекта “ЕкзоМарс”. Проектът е съвместен на Европейската космическа агенция и на Руската държавна корпорация “Роскосмос”. Вторият етап от проекта е през 2018 г. да бъде изследван с марсоход и платформа за научни изследвания повърхността на червената планета.

Българското участие в този проект е с дозиметъра “Люлин-МО, който изследва радиационните условия по пътя до Марс и в орбитата на планетата.

Дозиметричният прибор “Люлин”, нашите учени разработват още от 1986 година. Конкретно за апарата, който се включи в проекта „ЕкзоМарс”, разработката тече от три години и стойността му е няколко десетки евро. За сравнение марсоходът “Кюриосити”, изпратен от САЩ, се подготвя от екип от много учени през последните 15 години и струва над 1 млн. долара.

В рамките на представянето на проекта стана ясно и че страната ни е кооперираща страна, което я прави и член на Европейската космическа агенция. Това означава, че вече можем да участваме в техни проекти. В проекта „ЕкзоМарс”, българското участие е под статуквото на Русия.

Фокусът в момента е върху Марс, но се правят проучвания и върху Луната, обясни проф. Семкова. БАН в момента работи и върху проекти и за Луната. Първата планета, на която ще стъпят отново хора, преди да се стигне Марс, е Луната. Тепърва предстоят пилотирани и автоматични полети към Луната. И от там се очакват интересни резултати. В момента се работи по проект, който се нарича “Луна Глоуб”, по който работи Руската академия на науките. В следващите години наша апаратура ще полети и натам, посочи проф. Семкова.