"Обиденото дете" Русия срещу останалия свят

Русия отново се оплита в собствените си тактически игрички. Тя би могла да играе истински важна роля в конфликтите на съвремието ни, но вместо това само заплашва и се държи като обидено дете, коментира Дагмар Енгел за "Дойче веле".

Не бяха изминали и 36 часа от подписването на мюнхенското споразумение за Сирия, когато руският външен министър на практика обърна гръб на договореностите. Лавров заяви, че не вярвал споразумението за прекратяване на огъня в Сирия да проработи. И изобщо американците не искали да си сътрудничат истински с руснаците. Затова той оценява шансовете за успех на договореностите на 49 процента. Моля?

Виновни са винаги другите

Изявите на официалните руски представители на Мюнхенската конференция по сигурността бяха подчертано агресивни - и както винаги виновни са другите: Украйна не спазвала задълженията си по споразумението от Минск, НАТО без причина увеличавал войските си по руските граници и така нарушавал основополагащите договорености от 1997 година, а за войната, бежанската криза и ислямисткия терор в Сирия били виновни онези, които се били намесили във вътрешните работи на страната. Тоест - Башар Асад не носи никаква вина.

А още по-малко пък Русия. В Алепо не падат руски бомби, увериха представителите на Русия, а за анексията на Крим не отрониха и дума. Казано накратко: руският премиер Медведев и външният министър Лавров твърдо поддържат линията на своя президент Путин. Нищо, че тази линия е всичко друго, но не и права.

Русия отново се оплита в собствените си тактически игрички. Тя би могла да играе истински важна роля в конфликтите на съвремието ни, но вместо това само заплашва, отправя предупреждения и се държи като обидено дете. А между другото продължава да нанася въздушни удари в Сирия.

Надежден партньор? Нищо подобно!

Експертите казват, че всъщност руснаците искат едно: да бъдат признати за равностоен партньор. Равностоен партньор най-вече на Вашингтон, който да си сътрудничи с тях и във военно отношение. Но именно заради техните тактическите игрички това едва ли ще се случи. Защото човек трябва да може да разчита на своя партньор. И ако не е винаги честен, този партньор трябва да е поне предвидим. Да, би било наистина хубаво, ако се знаеше какво точно иска Русия.

Впрочем, говори се, че зад кулисите на Мюнхенската конференция по сигурността руската делегация е демонстрирала значително повече сговорчивост. А това означава, че все пак не ни застрашава нова Студена война. Или дори Трета световна война, за каквато заговори руският премиер в речта си. Вероятно има дори надежда за Сирия.

Германският външен министър оцени шансовете за успех на договореностите на 51 процента. Но това беше преди изявлението на Лавров.