Без глоби за ЕРП-тата, подобрили работата си при бедствия

Няма основания за налагане на глоби на електроразпределителните дружества (ЕРП). Това обяви пред журналисти председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов след приключването на проверките на дружествата, които Министерство на енергетиката и регулаторната комисия назначиха, за да установят каква е готовността на дружествата за действие при бедствени ситуациии.

Предварителните резултати от проверките показват, че готовността и функционирането на електроразпределителните дружества през този зимен сезон са на много по-добро ниво, отколкото през миналата година, коментира днес Иванов. Той уточни, че трите дружества са проверени в няколко направления - дали отчитат използваната от потребителите енергия за период до 31 дни, каква готовност имат да реагират при стихийни бедствия, дали спазват Общите условия за работа с потребителите и какво е общото им техническо състояние. 

През тази година дружествата са с много по-добре организирани екипи, по-добра е и техниката им за преодоляване на аварийни ситуации. Въпреки че в големите студове и бури в страната беше прекъснато електроснабдяването на 1144 населени места, включително махали с по няколко абонати, дружествата, при много добра организация, успяха да ликвидират авариите в рамките на 72 часа, каза Иван Иванов. Според него, имало е възможност авариите да бъдат отстранени и за 48 часа, но част от прекъсванията са били на места, които са били недостъпни, имало е неразчистени пътища, поради което служителите на електроразпределителните дружества е трябвало да носят на гръб необходимата техника и са проправяли път в снега. 

В обяснение за готовността на дружествата за представяне на стандартизираните профили, председателят на КЕВР изрази очакване, че дружествата вече са готови. Все още има време до 31 януари, припомни той. Това е последната дата в който ЕРП-та трябва да внесат в КЕВР стандартизираните профили. по думите на Иванов дружествата работят много интензивно. Очакванията са за стандартизираните профили за бизнеса да са 8-9, а за битовите потребители - 2-3.

Иван Иванов коментира и въпроса с енергийната бедност, като заяви, че страната ни практически е с най-висок ръст на енергийно бедни потребители, според старите определения, които са зададени в статистиките на Европейската комисия.

Той припомни, че вече има работна група, която е съставена от представители на Министерство на енергетиката, Министерство на труда и социалната политика и КЕВР.

„До края на месец април тя (работната група) трябва да се произнесе по три въпроса. Да се определи дефиницията за уязвими потребители, критериите, по които ще бъдат оценявани и класирани те в тази категория, и разработване на мерките за подпомагането им “, обясни Иванов.

„Към момента се работи, нещо повече разбрах, че министър Петкова е поискала съдействие и от омбудсмана на Република България Мая Манолова по този въпрос“, допълни той. Във връзка с казуса дали потребителите, които са изключили радиаторите си, защото не могат или не искат да ги ползват, са енергийно бедни, Иванов коментира, че ако те не искат да ги ползват, няма никакво основание да се считат за енергийно бедни.

„Трябва действително да бъдат оценени нуждите на хората за енергийно потребление и дали тези нужди надвишават 10% от семейния бюджет“, коментира председателят на КЕВР, като уточни, че европейските критерии за енергийно бедни потребители са свързани с това дали за нормална температура в жилището на потребителя, той харчи повече от 10% от своите доходи.