Двете кампании – над и под повърхността

Общата констатация, че кампанията е била вяла пропусна да оцени наличието на една втора кампания, „под повърхността“, в която партии, кандидати и бизнес-играчи по места дълги месеци организираха своите избиратели, без да разчитат само и единствено на публична агитация с митинги, дебати и плакати. Изборните резултати бележат „триумф на ресурса” (административно-властови и олигархично-икономически). Това се казва в ежемесечния анализ на Института по социология „Иван Хаджийски“.

Организацията на местния вот в България поставя под съмнение легитимността на изборния процес. Местни избори 2015 и съпътстващият ги референдум без съмнение бяха най-зле организираните в цялата досегашна демократична история на страната. Изразът „купени избори“ навлезе плътно в медийното и политическото говорене, за да достигне до „откраднати избори”.

Създава се впечатлението, че политическите сили съзнателно не допускаха включването на централни значими теми в кампанията, за да не повлияят те в една или друга посока и да не объркат предварителните сметки и очаквания – конституционни промени, актуализация на бюджета, полицейски въпроси, енергетика бяха „замразени“ за след 1 ноември.

ГЕРБ и РБ с изострено отношение, но със старото съотношение

Потвърди се парламентарната конфигурация, нюансирана с местна специфика – с категорична доминация на ГЕРБ. Досега след промените не е имало случай една политическа сила да поеме контрол върху 21 от 27-те областни центъра, вкл. най-големите.

Цифрите обаче не съдържат аргументи за предсрочен парламентарен вот и за „нова формула на властта“. Същевременно концентрацията на власт в ръцете на ГЕРБ и начинът, по който беше постигната, поставя отново разговора за демокрацията.

Очакванията, че РБ ще претърпи сериозно поражение на тези избори, не се оправдаха. Малкият брой общини, в които РБ печели, се компенсира от качеството – два областни центъра. Двата пробива – в Плевен и Добрич (от представители по-скоро на ДБГ) може да доведат до промяна във вътрешните баланси на блока, а партията на Меглена Кунева да излезе с по-силни позиции.

 БСП: Втора или второстепенна

БСП понесе най-тежкото поражение в местни избори досега. Вярно е, че по брой излъчени кметове и по гласове за листи партията не бележи значителен спад, но липсата на кметове в областни градове има особено значимо психологическо въздействие. БСП остава втора, но става и второстепенна политическа сила.

Разцеплението е електорален факт в цялата страна и е по-дълбоко от очакваното. Дублиращите кандидатури на БСП и кандидатите на много леви формации, произлезли от БСП, демонстрират неумението да се привличат обратно техните избиратели. Отсъствието на национална кампания също даде негативно отражение.

АБВ откъсна част от левия електорат, но при балотажите подкрепи десни кандидати срещу БСП. Така БСП е в капан за близкото бъдеще: (прагматично, но безпринципно) единодействие с АБВ или (идейна, но рискова) идентичност.

Целите на ДПС

Партията не реализира заявката на свои висши функционери за „втора политическа сила“, но се представи стабилно. Убеждението, че изборите ще свият влиянието на РБ и ще превърнат оста ГЕРБ-ДПС в централна за българската политика, не получи електорално потвърждение.

ДПС ще продължи „десния завой” по отъпкания през изминалата година път на „плавно приближение“ към ГЕРБ. Дебатът за президентските избори също им дава нови шансове, защото на формулата за „обща дясна кандидатура“ те ще могат да противопоставят идея за обща „евроатлантическа“ и „просистемна“ кандидатура, съчетана с мантрата, че без ДПС не се избира президент.

 Нов водач в националистическата ниша

Резултатите на разделения в тези избори Патриотичен фронт показват силно представяне на ВМРО и  по-скоро посредствено на НФСБ. ВМРО съумя да запише ярък резултат в редица областни градове, а „фотофинишът“ (и съмнения за нередности) в Пловдив показаха какво можеше да направи ПФ, ако партиите му бяха заедно.

Персоналното постижение на кандидата на ВМРО за кмет Ангел Джамбазки в София също заслужава внимание. Само по себе си това вече е знак, че ВМРО изпъква като водещата сила в националистическия спектър.

За „Атака“ ниските резултати бяха компенсирани от инцидентите с лидера Волен Сидеров край НАТФИЗ. Те отново го върнаха в медиите и създават възможност за сплотяване на неговия електорат.