Христо Иванов: Има два сценария за промени в Конституцията

Два сценария са възможни след положителното становище на Венецианската комисия (ВК) за проекта за промени в Конституцията, заяви министърът на правосъдието Христо Иванов в интервю за сутрешния блок на БНР.

"Първият от тях е да се възползваме от силната подкрепа, която Комисията даде за реформата на модела на управление на съдебната власт, като очерта и един допълнителен кръг от теми и проблеми и даде допълнителни предложения, да се възползваме от силното очакване за промени в българското общество и в партньорите ни от Брюксел, и до края на годината да направим една сериозна промяна. Другата възможност е да затънем в поредните търговийки да направим промени около минимума или дори под него и да откажем да дадем, както на българските граждани, така и на Брюксел, дългоочаквания знак, че сме способни да произведем перспектива за подобряване на управлението на съдебната власт", коментира Иванов.

Преди второто четене на законопроекта политическите сили внесоха една доста широка палитра от предложения. Голяма част от тях дават възможност да се отговори на допълнителните предложения и заявки в становището на Венецианската комисия - като конкретни препоръки и като маркирани проблеми. Именно тази широка палитра от предложения залага възможност за една наистина сериозна промяна в управленския модел на съдебната власт.

„Ако политическите сили в парламента подходят с необходимата доза отговорност, те биха могли от тези предложения да сглобят реалния, сериозния отговор на проблеми, които стоят пред България от много време. Проблеми, които стоят, както от гледна точка на нашето обществено мнение, на нашите вътрешни възприятия за дефицит на демократичен ред и дефицит на върховенството на закона, така и да отговорят на дългогодишни препоръки и на ЕК, и на Парламентарната асамблея на съвета на Европа(ПАСЕ), и на ВК. Ако тази стъпка бъде направена, ние например бихме могли да очакваме съществено подобряване и дори ориентиране към изход от мониторинга на ПАСЕ, който е различен от мониторинга на Европейската комисия (ЕК). Това е една разлика между България е Румъния. Румъния е само под наблюдение на ЕК, България е единствената страна членка на ЕС, която освен под наблюдение от ЕК, е и под наблюдението на ПАСЕ“, коментира Христо Иванов.