149817 статии       |       372 интервюта       |       1500 снимки       |       38092 абоната       |      
USD 1.65706| EUR 1.95583| GBP 2.20368|
In English На русском
София
12°
Пловдив
13°
Варна
10°
Вход Форум

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитТурция

Размер на шрифта:   

Изтощени, разделени, обезкуражени: Сирийците в България

12 януари 2017, четвъртък / 14:00; Ангел Петров; Коментари: 1
Send to Kindle
Изтощени, разделени, обезкуражени: Сирийците в България
Снимки: Кирил Вълчев

Novinite.bg препечатва материал, посветен на сирийците в България, спечелил финансиране след Лятното училище за разследващи репортажи на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).

Текстът се публикува с предимство от Balkan Insight, англоезичното издание на BIRN.

Войната в Сирия разпали напрежение сред сирийската общност в България, една от най-големите в Източна Европа, давайки повод на някои от членовете й да потърсят закрила извън страната.

От Ангел Петров, София

След като протестите заливат Сирия през 2011 г., известното заведение за бързо хранене на Абу Камал в сърцето на София заприличва на фронтова линия на революцията. Клиентите му, предимно българи, минават под голямо зелено-бяло-черно знаме на опозицията, окачено над входа, а дюнерите се сервират в торбички, украсени с надпис „Свобода за Сирия!“ от служители, чиито униформи носят същия девиз. По това време стотици протестиращи – между които и Абу Камал – излизат на улицата, за да подкрепят сънародниците си, а отговорът на България е да обяви сирийския посланик за „персона нон грата“.

Пет години по-късно в заведението вече няма знаме и униформи. Отишла си е и мечтата на Абу Камал революцията на Сирия бързо и решително да измете десетилетия тирания.

На въпрос на BIRN дали се планират нови протести Абу Камал отговаря риторично: "Какво имаме вече да организираме?"

"Можем само да си говорим, да си споделяме и да се ядосваме," допълва той, седнал в често гъмжащия от хора офис един етаж над заведението му.

В продължение на няколко месеца Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) проследи живота на голямото и многолико сирийско население в България, опитващо се да приеме войната в родината си и безпрецедентното бягство на съотечествениците си.

В резултат пред нас изникна картината на една успешно интегрирана общност, разделена от протести и контрапротести, все по-изтощена от проточващия се конфликт, но положила и много усилия, за да помогне на бежанците, които се установяват в България. [Виж карето]

BIRN установи и че сирийската общност в България отпреди Арабската пролет, за която не съществува официална статистика, е наброявала хиляди, а според едно академично изследване може и да е достигнала 17 000 души – което я превръща в най-голямата в Източна Европа.

Днес броят им вероятно е много по-голям, тъй като стотици и може би хиляди се присъединяват към потока на бежанците към Германия, Швеция и други богати държави според дузина авторитетни източници, с които BIRN се свърза.

Как се ражда една общност

Датата е 5 февруари 2016 г. Полицейски кордон препречва главния вход на руското посолство в София. Служителите стоят на пътя на група сирийци, след като един опитва да пусне протестно послание до Москва в пощенската кутия на дипломатическата мисия, а друг развява знамето на опозицията.

Тълпа от мъже, жени и деца размахва плакати, които изобличават сирийския президент Башар ал-Асад и руското правителство. Мнозина скандират: „Убийци!“ Българският им е съвършен, тъй като те не са бежанци; повечето живеят в София от десетилетия. „Протестиращите, които виждате тук, са предимно ветерани,“ обяснява насред глъчката 55-годишният Мохамед Усайд Дженият, един от организаторите на протестите против Асад.

Дженият е един от лидерите на Сирийската демократична лига (СДЛ), която се самоопределя като хуманитарното крило на противниците на Асад в България.

Седмици по-късно, докато седи до голямо знаме на опозицията в централата на СДЛ, Дженият обяснява, че терминът „ветерани“ се употребява от сирийците в България за пристигналите в годините на Студената война, повечето дошли, за да следват. Самият той, набит мъж с пронизващ поглед и вкус за ораторство, прави това пътешествие през 1981 г. и е един от десетките хиляди араби, завършили български университети по времето на комунизма.

Официална статистика не е достъпна, но данните, предоставени от общността и от сирийското посолство в София показват, че е възможно до 9000 сирийци да са се обучавали в България – или на издръжка на партия БААС, социалистическото движение, което управлява в Дамаск от 1963 г., или изпратени от Сирийската комунистическа партия.

За последните се грижи българският режим: сметките им плащат профсъюзите, Българският народен женски съюз или управляващата Българска комунистическа партия.

Както и останалите чуждестранни граждани по това време сирийците са длъжни да напуснат страната след дипломиране, освен ако не сключат брак с лице, което е български гражданин.

Мнозина го правят. Сред тях е и 51-годишният Мохамед Ибрахим, който учи физиотерапия през 80-те години, а през 2013 г. поема Асоциацията на сирийците в България (АСБ) – организация с тесни връзки с режима в Дамаск, която открито подкрепя Асад.

„Ние сме интегрирани български граждани,“ заявява той пред BIRN.

След „ветераните“ в България прииждат търговците, след като след като страната отваря вратите си за капитализма през 1990 г. Те често биват наричани „куфарни търговци“ и изразът носи определен негативен оттенък.

Търговци на дребно, вносители на арабски стоки, продавачи на дрехи втора употреба и дори собственици на пицарии пристигат от Дамаск, Хомс и Алепо.

Общността е добре интегрирана и разпръсната из България. Дори сирийците в София, за които се смята, че са около една трета от диаспората на арабската страна не са компактно заселени в определеначаст на града – за разлика например от афганистанците и северноафриканските групи, които сега обитават позанемарения район на т.нар. „Женски пазар“.

Размерът на общността обаче никога не е бил документиран от преброяване и това означава, че оценките за него варират в широки граници – от няколкостотин до 17000 души. [Виж карето]

Почти всички, с които BIRN се свърза ,, включително и сирийското посолство, вярват, че броят на сирийците в страната доста под 17 000, но определено става въпрос за хиляди.

Да избягаш от страната

Исмаил Муазен не е сигурен точно колко са сирийците, живели в България преди кризата, но с много емоция разказва, че броят им значително е намалял, тъй като мнозина са напуснали страната, за да търсят закрила.

Муазен пристига в Българиякато бизнесмен през деветдесетте години на миналия век и отваря няколко магазина, в които продава дрехи от Сирия и Ирак. Сега е активен член на СДЛ. „Хора, които живееха тук, поискаха бежански [статут] в Европейски страни – Германия, Швеция,“ казва 46-годишният мъж.

„Много хора, които познавам, които прекараха 17 или 19 години тук, отидоха там, поискаха бежански статут и си заживяха там. Много семейства,“ заяви той пред BIRN в офиса на СДЛ. „Мисля, че близо половината от онези, които живееха тук, са изчезнали в търсене на по-добър стандарт.“

Мохамед Усайд Дженият (дясно) и Исмаил Муазен (ляво) от Сирийска демократична лига (СДЛ) заедно с Айман Алхарес - сирийски бежанец, на когото оказват съдействие. Снимка: Кирил Вълчев

Германия и Швеция изглежда са предпочитани дестинации сред търсещите закрила: първата заради отворените си политики за предоставяне на убежище, а втората е особено популярна сред сирийските кюрди в България, много от които имат роднини в скандинавската страна.

Мохамед Ибрахим, председателят на проправителствената Асоциация на сирийците в България (АСБ), казва, че разбира защо съотечествениците му избират да напуснат „бедната“ България.

„Знаем такива хора, те сега са в Западна Европа и крият българските си документи [за пребиваване] от години,“ добавя Ибрахим, който държи кабинет за алтернативна медицина в София.

Салах Алрифай, чийто баща Ибрахим пристига в София през осемдесетте години, признава, че и той се е чувствал изкушен от идеята.

„Нищо не спира емигрантите да търсят най-доброто място за себе си, но с оглед на това, че в момента има сирийци, които буквално бягат от смъртта, въпросът е морален,“ обяснява той.

Сирийското посолство потвърди в официално изявление до BIRN, че сирийци напускат България, за да търсят закрила в Западна Европа отчасти по икономически причини, но също заради отказа на София да разреши двойното гражданство.

Сирийците трябва да се откажат от гражданството си, за да станат български граждани, освен ако брачният им партньор не е такъв.

„Сегашната патова ситуация е проблем за някои сирийци тук,“ пише посолството. „Децата им плащат повече за университет – родени са тук, прекарали са години тук, но трябва да плащат повече, като чужденци.“

BIRN откри много сирийци, предприели пътешествието от България до Западна Европа, но нито един от тях не се съгласи да бъде интервюиран.

Разделената общност

Войната в Сирия създава разлом, който пресича общността, оставяйки приятели и познати от различни страни на барикадата.

Верните на Асад говорят за противниците си като за „ислямисти и терористи“, а другата страна пламенно оспорва правото на когото и да било да подкрепя режима.

След като избухват първите въоръжени сблъсъци в Сирия, и двата лагера протестират по улиците на София и в други градове, надпреварват се за влияние в медиите и върху министрите и и си разменят словесни удари във Фейсбук на български и английски.

„Нахвърлят ни се, обиждат ни, наричат ни с всякакви имена,“ казва 54-годишният Абу Камал, с истинско Мохамед Фахед Шейх Исса, докато си дърпа от цигарата в офиса, разположен над ресторанта му, а речта му е накъсана от звука на юмрука му, с който удря по бюрото.

„Интересното е, че използват и фалшиви имена и профили. Трябва да са открити, ако са силни колкото твърдят.“

Абу Камал. Снимки: Кирил Вълчев

Тридесет и шест годишният Мохамад Албармауи, срещите с когото се местят от кафе на кафе в София, поддържа страница, наречена „Сирия днес“, която цели да „изобличи зверствата в Сирия“ с новини на български. За BIRN той заявява: „Дълги години живеехме единни, но започнахме да се разделяме от началото на революцията.“

Макар да признава, че има сирийци в България, които искрено подкрепят властите в Дамаск, той добавя, че някои може да го правят или за пари, или защото се страхуват от диктатора.

Мохамед Ибрахим от Асоциацията на сирийците в Българияотхвърля тази категоризация.

„Ние не протестираме като сирийци в България. Ние протестираме като български граждани, които виждат, че в Сирия има проблем [тероризъм], който се разпростира отвъд границите на Сирия,“ казва той. „Ние сме свързани с държавата Сирия и не го крием, даже се гордеем.“

Предшественикът на Ибрахим в АСБ е 56-годишният Яхия Шарабати – първият демократично избран председател на групата, който напуска поста при драматични обстоятелства. Запазил подкрепата си за Асад дори след като започват протестите, той поема активна роля в организирането на контрадемонстрации.

През лятото на 2011 г. обаче той заминава на продължително пътуване в Сирия, за да посети роднини.

След като се връща през лятото на 2012 г., той опитва да закриеАСБ и дни по-късно, на 7 август, организира пресконференция, на която се обявява „против кървавата диктатура на Башар Асад“ и заявява, че подкрепя „справедливата борба за мир и демокрация на сирийския народ.“

„Много бях изплашен,“ обяснява той пред BIRN. „Изчезнах от публичното пространство, тъй като не исках роднините ми в Сирия да страдат.“

Днес противниците на Асад са тези, които преживяват криза на отстъплението. След като ислямистите стават все по-явни играчи в конфликта, опозицията се разделя по въпроса каква позиция трябва да заеме общността в България. Протестите стават все по-редки.

Нидал Алгафари, 51-годишен бившрежисьор, посветил се се на писане и на своя пиар бизнес, организира първия протест срещу Асад през март 2001 г. чрез Асоциация Свободна Сирия. Организацията есъздадена през 2011 г, но формално е регистрирана през 2015 г.

Той обаче заявява, че днес е разочарован от групата.

„Сирийците не са разделени на две части, а на три,“ обяснява Алгафари. „Някои са поддръжници на режима, които грубо са колкото нас, опозицията, а има и „сива зона“, която не може да бъде включена в нито една от двете групи.“

Асоциация Свободна Сирия е създадена, за да обедини опозицията и да информира обществото за проблемите в Сирия. „Едва по-късно видяхме, че не е обединила нищо,“ добавя Алгафари. „Обществото не ни прие и започнахме да отмираме.“

По думите му опозицията в България не е успяла да постигне съгласие за това какво трябва да е бъдещето на Сирия.

„Какво ще правим с БААС? Какво ще правим с Израел? А Турция, Русия и САЩ? Опозицията в България не беше и още не е готова,“ обяснява той.

Когато Алгафари обявява коалиционно споразумение с българския клон на Кюрдския национален съвет, призовавайки сънародниците си да „помислят заедно за бъдещето на Сирия“, подписването му е бойкотирано от други сирийци, включително отцепниците от АСС – Сирийската демократична лига.

Лидерът на СДЛ Мохамед Усайд Дженият обаче отрича да има несъгласие.

„Всички сме сирийци. Независимо от това дали сме кюрди или араби.“, казва той.

Протестите може и да стават все по-редки, а опозицията – все по-разделена, но Усайд Дженият все още вярва, че „революцията“ е кауза, за която си струва човек да се бори и която се подкрепя от повечето сирийци – както в Сирия, така и в България.

Няма провалена революция в историята и няма да има. Сирийската революция ще бъде велика. По-велика и от френската.“

Реклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Коментирай | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама:
Автор: Псувоним, 21 април 2017 15:51:26
Платена публикация.
По принцип, те тука нямат място наистина.

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО

Абонирай се за ключова
дума по e-mail