215518 статии       |       465 интервюта       |       1538 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.83491| EUR 1.95583| GBP 2.30687|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1Конфликтът Русия-НАТО

Размер на шрифта:   

Евродепутати: Гешев ни отказа информация за Барселонагейт

27 ноември 2021, събота / 10:00; Коментари: 0
Send to Kindle
Евродепутати: Гешев ни отказа информация за Барселонагейт

Главният прокурор Иван Гешев е отказал да разкрие пред евродепутатите каквото и да е от свързаното с Бойко Борисов разследване "Барселонагейт". Това става ясно от доклада на седмината евродепутати от комисията ЛИБЕ, които бяха на специална антикорупционна мисия в България на 23 и 24 септември. Докладът ще бъде обсъден на заседанието на комисията в понеделник.

Срещата с Гешев е била на 24 септември и е продължила час и 15 минути, видя "Сега" в доклада. Гешев е бил придружен от заместничките си Даниела Машева, Красимира Филипова и Десислава Пиронева, както и от говорителката си Сийка Милева.

Евродепутатите са питали за необходимите реформи в съдебната система, за случаите на корупция по високите етажи, които не са били разследвани, за тенденцията на нарастване на досъдебните производства и кога се очаква да приключат дела за корупция. Питали са и за процеса на номиниране на европейски делегирани прокурори от България, за компетенциите на главния прокурор. "Бяха повдигнати и конкретни въпроси за подслушванията (по време на антиправителствените протести, б.а.) и кой е поискал тази процедура, защо не е започнало адекватно разследване на снимката на бивш министър-председател с пари, златни кюлчета и оръжие, както и за "Барселонагейт", пише още в доклада.

По време на разговора групата на Гешев се е оплакала от остарелия Наказателен кодекс, който бил негоден за борба с корупцията. Обяснили са също, че не трябва да се реформира само прокуратурата, а цялата съдебна система. На евродепутатите е обяснено също, че наказателните дела, към които прокуратурата има отношение, са общо 10% (другите са административни и граждански) и по 97% от тях се постигат осъдителни присъди. 

Гешев обяснява още, че първоначално европейската прокуратура е отхвърлила избраните от България делегирани прокурор заради "някакво недоразумение", тъй като първоначално Висшият съдебен съвет е избрал следователи и един съдия, които според европрокуратурата нямат нужния опит.

Главният прокурор казал още, че не може да дава указания на по-ниско стоящите прокурори. И че прокурорите и следователите се ръководят само от съвестта си и закона, делата се разпределят на случаен принцип, а той не може да се намесва.

Главният прокурор е посочил още, че няма пречка и самият той да бъде разследван. И дори е казал на евродепутатите, че е бил разпитван от специализираната прокуратура по сигнал на министъра (не става ясно кой министър, но вероятно става дума за сигнала на Бойко Рашков, б.а.).

"Барселонагейт" е на фазата на разследването и главният прокурор не може да поиска или предоставя информация без съгласието на наблюдаващия прокурор. Гешев е подчертал, че не може да предоставя информация по висящи дела дори и на Народното събрание. Гешев отрича, че има неразследвани случаи и подчертава, че публичността по всяко дело зависи от наблюдаващия прокурор. Той се е ангажирал да изпрати допълнително информация по делото за кюлчетата и пачките в чекмеджето на Борисов. 

Срещата с Рашков

В първия си ден в България делегацията е отделила и час на служебния вътрешен министър Бойко Рашков.

На евродепутатите Рашков е казал, че вижда статута на главния прокурор като един основните проблеми за решаване в България от гледна точка на върховенството на закона. "Най-общо казано, той изрази съжаление за липсата на контрол върху главния прокурор. Според него главният прокурор смята, че полицията му е подчинена. Всъщност, при отсъствието на парламент и редовно правителство, главният прокурор е единствената институция, която може да спъва работата на полицията", пише още в доклада.

Рашков е обяснил на евродепутатите, че главният прокурор е независимата част от съдебната власт, назначава се от Висшия съдебен съвет, в който има политическа квота. И тази политическа зависимост обяснява защо срещу бившия премиер не е образувано разследване въпреки снимките и записите. 

Служебният министър е казал на делегацията на ЛИБЕ, че корупцията в страната отива много по-далеч от бившия министър-председател, че има огромни случаи на корупция около магистрали и язовири. Също европейското финансиране досега не е било правилно контролирано. 

Рашков коментира също и санкциите по закона "Магнитски". Според него службите в България не са си свършили работата добре. 

Служебният МВР шеф обяснява и че полицейското насилие по време на протестите миналото лято не е било разследвано адекватно. И вина за това имат правителството на Борисов и главният прокурор. Министърът смята още, че положителният натиск на ЕК върху България е твърде слаб. 

Минеков им е разказал как властимащите си купуват медии

Евродепутатите са се срещнали още с неправителствения сектор, с журналисти, с главния редактор на "Труд" Петьо Блъсков, със служебния правосъден министър по това време Янаки Стоилов и с вицепремиера Атанас Пеканов, с генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, с министъра на културата Велислав Минеков, с омбудсмана Диана Ковачева.

Минеков например им е обяснил как вместо да глоби Кошлуков за показания в ефир среден пръст, СЕМ е санкционирала БНТ и така са платили всички данъкоплатци. 

В контекста на разговора за медийната свобода Минеков е говорил за нуждата да бъдат изчистени т.нар. "медийни услуги". Той е дал пример за отпуснати половин милион евро на телевизионни канали, за да се отразяват положително министерството. Той вижда това като "купуване на съвест" във впечатляващ мащаб, като всяко министерство е отпуснало горе-долу една и съща сума, включително за най-популярните медии. "Той също така постави под въпрос отпускането на средства от ЕС за български медии, за което според него липсва прозрачност, и отбеляза, че бенефициентите са проправителствени медии. Според него това води до пълно затъмнение на всяко събитие, което не е харесано от правителството", пише в доклада.

Изводите от доклада

"Два са важните изводи, които правим. Че трябва да искаме от ЕК да засили мониторинга и одита на фондовете на ЕС за България. Това е един изключително важен механизъм за наблюдение. Идеята не е да бъдем наказвани ние, българските граждани, не да бъдат орязвани фондове, а да има превантивен механизъм, който да накара правителството да спазва върховенството на закона и да ограничи в максимална степен корупцията", обясни неотдавна в интервю за "Сега" Елена Йончева, която бе в делегацията на ЛИБЕ. Вторият извод на евродепутатите е, че на изпълнителната власт и на главния прокурор трябва да бъдат изпратени допълнителни въпроси, за да се изясни каква допълнителна работа е извършена за разкриване на корупцията по високите етажи на властта.

Доротея Дачкова, "Сега"

 
ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: