Българските университети произвеждат хуманитаристи, сякаш София е Брюксел

България е изправена пред върховни предизвикателства в здравеопазването, образованието, пазара на труда и професионалното обучение. Това показват данните от Доклад на Института за икономическа политика, озаглавен „Връзката между човешкия капитал и образованието в България“.

България е единствената държава в света с толкова скоростно свиващо се трудоспособно население - през 2050 г. всеки трети българин ще е над 65 г., твърди един от авторите на доклада икономистът Ясен Георгиев, изпълнителен директор на института. Той цитира прогноза на Световната банка, съобщава „24 часа“.

Икономистът смята, че промяна има и в характеристиките на работната сила. Ако през 2001 г. на всеки 100 българи, излизащи от трудоспособна възраст, са се падали 124 сънародници, влизащи в трудоспособна възраст, то съотношението между едните и другите през 2012 г. е съответно 100:64. „Според Световната банка трудоспособното население у нас ще намалее с 40% до 2050 г., а това сериозно органичава националноосигурителната система на страната. Когато броят на работещите намалява, тежестта върху тях ще се увеличава - т.е. ще трябва да плащат по-големи данъци и осигуровки.“

Сред напускащите страната жените са повече от мъжете с 10%. А това пряко въздейства върху възпроизводството на населението. Георгиев цитира данни на НСИ, според които от 1985 до 2011 г. българите са се стопили с 855 хиляди души.

През 2020 г. ще бъдем под 7 млн. - колкото през 1946 г., когато е било първото преброяване на населението след Втората световна война.

Негативното демографско развитие ще се отрази и върху реалната икономика. Заради свитото потребление у нас и за да оцелеят в бъдеще, ориентираните предимно към вътрешния пазар средни и малки предприятия ще трябва да се преориентират към износ в чужбина.

Според него усилията на всяка власт в образованието ще трябва да са насочени към „постигането на баланс между търсенето и предлагането на пазара на труда чрез по-добро планиране, ранно кариерно ориентиране и ревизия на учебните програми според нуждите на реалната икономика“.

Сред мерките за преодоляване на тежката ситуация в средното образование е гъвкавост при определяне на края и началото на учебната година в професионалните гимназии. „Те спазват централизирания график, според който учебната година започва на 15 септември и свършва на 30 юни. Но как учениците от техникум по туризъм, ресторантьорство и хотелиерство, произвеждащи кадри от сферата на туризма, да влязат в крак с ресора, за който обучават учениците, след като те трябва да са на училище до 30 юни, а туристическият сезон е започнал много преди това? Учебната им програма трябва да бъде напасната към нуждите на сектора. И по-добре е да имат по-къса ваканция през зимата, за да правят практики през лятото.“

Според икономиста в страните, където учениците имат по-голяма автономия за избор на изучавани предмети в училище, демонстрират и по-добри резултати. Като в Полша и Финландия - там спазват минимален набор от изисквания, компетенции, предмети. Отвъд тази граница съчетават учебната програма с изискванията на местния бизнес, за да е максимално полезна и за него, и за учениците.

„България трябва да се пребори и с друг голям проблем - този път във висшето образование“, смята Георгиев.

„Произвеждаме висшисти от специалности, които не се търсят на пазара на труда“, смята той.

През учебната 2011/2012 г. 32,6% от висшистите са с дипломи в сферата на икономиката и администрацията, 15,2% - на обществените науки и човешкото поведение, и едва 11,8% - на техническите науки.

„Очевидно е, че българските университети произвеждат тонове „хуманитаристи“ срещу килограми инженери и висшисти с технически специалности. „Ако европейските институции бяха в София, вероятно студентите, които завършват политология, публична администрация, социология, щяха да намерят достойна реализация. Но София не е Брюксел“, коментира икономистът.