Всяка ръка на крак!
В хода на противоречивата дата 9-ти септември някои обръщат с носталгия глава назад, а други не искат и да чуят за забравения празник.
24 години след падането на тоталитарния режим промяната все още не е поела в положителна посока, въпреки няколкото изредени правителства и нестихващите протести месеци наред.
Една такава дата ни подтиква към размисъл, въпреки изговорените и изписани коментари, близки до клише, но все толкова верни. Колкото и да се обръщаме с насмешка назад, колкото и старото поколение да се просълзява от спомена за Тодор Живков, времената са се променили, но и са същите.
Все още страната е разединена и настръхнала от страх и недоверие, все още не можем да се похвалим със свободни медии или дори единство в недоволството си.
В момент като този поне народът е свободен да вземе капка от преувеличения соц-ентусиазъм и да засили своето недоволство, като използва един от лозунгите на отминалия режим: „Всяка ръка на крак!“.
Нужна е нова революция.