По делата им ще ги познаете

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg – „Задочен коментар".

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар" е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Великденските празници са добър повод да се споменат и сънародниците в чужбина. Поне някои от тях, за които като че ли важат думите от Съборното посланиe на Свети Апостол Иакова: „Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“...

В репортажа „Животоспасяваща солидарност в действие“ вестникът на българите в Испания „Нова дума“ писа за вярата на Александър Цолов, че след пет години на хемодиализа в България и година и половина преди това в търсене на лечение, превръщайки се в „здравен емигрант“, успя да получи бъбречна трансплантация в чужбина. Събрал у нас достатъчно пари (участвал е в ТВ предавания) за трансплантация в Италия, където живее майка му и е била готова да му стане донор, но там удря на камък и идва в Испания – при приятел в Марбея.

Плаща солидни суми на адвокат, който му урежда документите като самонает, получава сертификат за пребиваващ в Испания гражданин на ЕС и е включен в тукашната здравна система. Правят му нови анализи и изследвания, „които нямат нищо общо с това, което преживях у нас“. Въпреки грижите на испанските медицински работници Александър едва ли би имал днешния здрав и бодър вид, ако не бяха делата на хората от групата Ayúdame a Vivir („Помогни ми да живея“).

Групата е създадена към асоциация ТАНГРА на 25 март 2012 г. с цел подпомагане на хора със здравословни проблеми. Райна Петкова, координатор на групата, видяла по телевизията историята на младия софиянец, открива го във „Фейсбук“ и го убеждава да се премести от Марбея в Мадрид, за да може – заедно с останалите членове на Ayúdame a Vivir, инициатор на редица благотворителни начинания – да му помогнат.

„Казах му – много сме, силни сме, защото наистина е така. Всички членове на групата работим, но все ще се намери кой да отиде с него на лекар. Като не знаеш езика, ти трябва помощ“, споделя младата българка. „Постепенно нещата станаха – с много нерви и труд, но е важен крайният резултат. С тази цел дойдох и я постигнах: на 1 юни 2012 г. се преместих в Мадрид, на 1 февруари 2013 г. ме трансплантираха в Hospital Clínico San Carlos. Не съм платил абсолютно нищо – нито за престой, нито за операцията, нито за лечението след това“, допълва Александър.

А Райна Петкова уточнява: „Преди да дойде в Мадрид, ние се свързахме с неговата лекарка, за да знаем какво е положението и какви изследвания са му направени. След като пристигна, тук му направиха наново всички изследвания. В 16,00 часа неговият лекар от диализата му каза, че е включен в листата, а в 24,30 ч. му се обадиха, че има донор и ще го трансплантират.

Голям късмет. Александър не е „използвач“. Той е плащал здравни осигуровки у нас. Споделя с всички в неговото положение какво е необходимо, за да прехвърлят здравните си права с документ Е-121, издаден от Районната здравноосигурителна каса по местоживеене в България; и да решат тежкия си здравословен проблем в Испания, която е на първо място в света по брой на трансплантации. (Според него в България се правят по една-две годишно, а в Испания – по над 30 на ден).

Младият българин разказва за една доста мрачна действителност на здравеопазването у нас, но в същото време благодари на много хора от България, които го подкрепят и му помагат, на Райна и групата Ayúdame a Vivir, „благодарение на тях съм тук и ме оперираха”. А Петкова допълва: „Възхитена съм колко помагат хората у нас – намират сили и средства и помагат.

Самият Александър помага с много информация. Тъй като е бил много активен в различни ТВ предавания, у нас го търсят. Не е отказал на никого“. Вярата на Александър и делата на Ayúdame a Vivir, на Райна, на една българска лекарка от Мадрид, на испанците Мария дел Пилар Флорес, Висенте Корал Флорес, Давид Фернандес Ногес, на асоциацията ТАНГРА, наистина напомнят за библейски – старо и новозаветни – притчи.

Райна споделя: „Главният виновник за създаването на групата е Миглена Ангелова – един от подкоординаторите. Тъкмо бях приключила с подписката за промяна на наказанията при катастрофи и тя ми каза – набрала си инерция, повечето собственици на магазини те познават, ще ги помолиш да сложим касички. Сега тя ни помага от Германия и поддържа групата ни във „Фейсбук“ – „Живот за Дани”.

Решихме да помогнем на Дани, който страдаше от левкемия. Събрахме 100 евро и за Ивайла-Мария, болна от детска церебрална парализа. Парите ги изпратихме в България по нейната сметка”. Уточнение: Ayúdame a Vivir набира минимални средства (между 100 и 600 евро) от благотворителни концерти, футболни срещи и помощи от някои български собственици на магазини. ...

Има още. PR Агенция „ИВ” засне документален филм за живота на българските момчета и момичета зад граница - заминали в чужбина не за да работят, а за да се лекуват. „Здравни емигранти” е името на филма, а Александър Цолов е главният герой. В Испания освен качествена диализа момчето получава и човешко отношение от съвършено непознатите лекари и медицински сестри.

Дали е късмет?! Или във всички диализи в Испания е така?! Градовете, в които са заснети диализи във филма, са: Аркос де ла Фронтера, Чиклана де ла Фронтера и Кадис - и да! Навсякъде качеството на обслужването е еднакво. Агенция „ИВ” работи за „Браун”. Целта е била да се представи пред министерството на здравеопазването идеята за частна диализа у нас, да има по-добри консумативи, обаче се прави всичко възможно това да не стане. (Хранителните продукти в нашите магазини могат да бъдат предимно вносни – 90%, според официални твърдения – но първостепенното медицинско и фармакологично обслужване си правят оглушки). ...

На Великден Алекс ще изрече сакралното „Христос возкресе”. Благодарение на онези, които ще познаете по делата им, можете да допълните: „Александър възкръсна”. Въпреки всичко, те са легион.

Изборните боричкания ще дойдат и ще отминат, а добрината на тези хора ще пребъде.