Кои са най-нежеланите футболисти

Покрай шумотевицата около трансферния прозорец в миманса остава група от футболисти, които никой не иска да привлича. В повечето случаи това са известни имена, имали злощастната съдба да пропилеят не един или два шанса. Другата незначителна подробност е, че в пикът на своята известност са били продавани за десетки милиони, а това произвежда и съответните последствия. Защото парите, похарчени за тях, все по някакъв начин трябва да бъдат избити. Има и големи имена, които на фона на сегашното им състояние явно са били надценени. Но в съвременния комерсиален футбол това е част от риска на голямата игра.

1. Марио Балотели е футболистът, за когото важи сентенцията „вземи го ти“. От очакванията към него като за бъдеща суперзвезда не остана абсолютно нищо. Това лято дори не му даваха да тренира, а единственото, с което се занимават мениджърите му, е да ограничат огромните щети от неоправданите във финансово отношение трансфери. Неоправдани от липсата на каквато и да е била ефективност в играта на Марио. Към това се прибавят и непрекъснатите изцепки на голямата му уста. Танталовите мъки по намирането на нов отбор приключиха успешно, след като Синиша Михайлович реши да го вземе в „Милан“.

2. Аржентинецът с италиански паспорт Пабло Даниел Освалдо, известен като Освалдо, започна да тормози клубовете си още с пристигането си на Апенините през 2005 г. Дойде с репутацията на бъдещия Батистута, но като за 4 г. мина през 4 клуба и вкара средно по 4 гола на сезон се разбра, че головият му нюх не е на висота. Неочаквано се възроди след шестмесечен престой под наем в „Еспаньол“ и хвана окото на „Рома“. Това се оказа и единственият светъл лъч в кариерата му. „Саутхямптън“ го купи за сериозни пари и след това го отдаде три пъти под наем. За последно се излъгаха от „Порто“.

3. До 2008-а кариерата на Рафаел Ван ден Ваарт се развиваше магически. Като юноша бе обявен за наследник на Кройф и играта му за „Аякс“ върна спомените за „летящия холандец“. През 2005-а предпочете „Хамбургер“ и там се превърна в лидер на отбора. Всичко тръгна наопаки с отиването му в „Реал“. Тогава се разбра, че Рафаел не става за големи неща, не му дадоха да стане водач и той се разколеба. За 3 години 11 гола са лош атестат за играч с № 10. Подобна бе картината и в „Тотнъм“, където се очакваше възраждане. И пак акостира в Хамбург, където едва не изпадна. Сега е в „Бетис“.

4. Лукаш Подолски е световен шампион и над 100 мача с Бундестима. Този факт го прави велик футболист. Но, може ли да е велик този, който в последните си 40 мача за Германия е влизал за по 5-10 минути. Или този, чийто единствен светъл и безспорен лъч е играта му за „Кьолн“? И още - пълен провал в опита да бъде изграден като наследник на Герд Мюлер в „Байерн“, защото на някого му се бе привидяла прилика между двамата. Последва 3-годишно лазене по нервите на Арсен Венгер в „Арсенал“. И отново срамно представяне в „Интер“. За да дойде закономерният трансфер в „Галатасарай“.

Цялата класация може да видите на този линк.