ЕК очерта осем стъпки за справяне с бежанската криза

Европейската комисия разпространи списък от 8 законодателни инициативи за справяне с миграцията. 

От най-голяма важност при формирането на квотите ще бъде броят на населението и силата на икономиката по БВП. По-малко влияние в изчисленията ще имат фактори като безработица и брой на приетите бежанци за последните 4 години. Идеята за задължителна квотна система беше отхвърлена категорично през юли.

От общо 160 хиляди бежанци, които трябва да бъдат разпределени между държавите, на България се падат 2100 имигранти от Сирия, Ирак или Еритрея. Междувременно, според предложенията Италия, Гърция и Унгария няма да приемат, а само ще пращат бежанци на останалите 22 страни членки.

Изключение от задължителните квоти ще е възможно само за период от една година и срещу парична вноска, възлизаща на минимален процент от БВП. Искането на съответната страна обаче трябва да е добре мотивирано и да бъде одобрено от Брюксел. България в бъдеще би могла да поиска въвеждане на по-облекчен режим, ако за последните шест месеца внезапно нарасне броят на нелегално прекосилите външната ни граница и молбите за предоставяне на убежище.

Само една от предложените стъпки засяга охраната на външните граници с цел спиране на миграционния поток, всички останали се отнасят само до условията за прием на бежанци. Така редицата неясноти от предложението за задължителните квоти от Дъблин остават неразрешени.

Европейската комисия предлага нелегалните имигранти, които нямат право на убежище, да бъдат връщани в родните им страни. Към момента Европа успява да върне по-малко от половината от икономическите имигранти обратно в Африка или други транзитни страни като Турция.

В пакета на ЕК обаче няма конкретни идеи как да се приложат на практика споразуменията за реадмисия. Сега всяко решение за репатриране и депортиране на имигрантите се взима от съдебните органи на съответните държави, а Жан-Клод Юнкер обеща реформи в т. нар Директива за връщането чак през 2017 година.