Жан-Клод Юнкер: Когато говорим за миграция, говорим за хора

За мен Европа е и винаги е била общност на ценности. Това е нещо, с което трябва да се гордеем, а все още го правим твърде рядко, споделя председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер по повод на поредната вълна от търсещи подслон на Стария континент хора.

Ние имаме най-високите стандарти за предоставяне на убежище в света. Никога няма да върнем хората, които идват при нас, когато се нуждаят от закрила. Тези принципи са вписани в нашите закони и договори, за мое съжаление обаче, те все по-често отсъстват от сърцата ни.

Когато говорим за миграция, говорим за хора. Хора като нас, с тази разлика, че не са като нас, защото не са имали късмета да се родят в един от най-богатите и най-стабилните региони в света. Става дума за хора, които е трябвало да избягат от войната в Сирия, от “Ислямска държава” в Либия и от диктаторска Еритрея.

И това, което ме тревожи, е, че виждам как някои граждани се възмущават, отхвърлят и се страхуват от тези хора. Палежите в бежанските лагери, избутването на лодките от кейовете, физическото насилие, упражнявано над хората, търсещи убежище, или отвръщането на погледа от бедните и безпомощните – не, това не е Европа.

Разтревожен съм от думите на политиците от левия до десния фланг, които подхранват популизъм, водещ единствено до гняв, а не до решение. Изпълнени с омраза речи и необмислени изявления, които заплашват едно от най-големите ни постижения — Шенгенското пространство и липсата на вътрешни граници — не, това не е Европа.

Европа са пенсионерите от Кале, които пускат музика и зареждат телефоните на мигрантите, които искат да се обадят вкъщи. Европа са студентите от Зиген, които отварят вратите на общежитията си, за да настанят хора, търсещи убежище, без покрив над главите си. Европа е хлебарят от Кос, който раздава хляб на гладните и изтерзани души. В такава Европа искам да живея.

Разбира се, за предизвикателствата, пред които ни изправя миграцията, няма нито лесно, нито единствено решение. И не по-нереалистично е да смятаме, че можем просто да отворим границите си за всички съседи, отколкото да мислим, че е възможно да изолираме целия стрес, страх и страдание. Ясно е обаче, че няма решение на национално равнище. Нито една от държавите членки не е в състояние да се справи ефективно с миграцията, ако действа самостоятелно. Нуждаем се от стабилен, европейски подход. И то веднага.

Ето защо през май ръководената от мен Европейска комисия представи подробни предложения за обща политика за предоставяне на убежище и по отношение на бежанците. Увеличихме три пъти присъствието си в Средиземно море, с което помогнахме за спасяването на човешки животи и залавянето на трафиканти. Съдействаме на най-засегнатите държави членки, като изпращаме екипи от Агенцията на ЕС за гранично сътрудничество по външните граници (FRONTEX), Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕАSO) и полицейската мрежа на ЕС (ЕВРОПОЛ), като помагаме на често претоварените национални органи да идентифицират, регистрират и вземат отпечатъци на входящите мигранти, да ускорят работата във връзка с търсещите убежище и да координират връщането на нередовни мигранти.

Прекъсваме мрежи за трафик и разбиваме жестоките им бизнес модели. Показваме солидарността си със съседи като Турция, Йордания и Ливан чрез презаселването на 20 000 бежанци от неевропейски страни. Работим с трети страни на произход или транзит за отварянето на законови миграционни канали и за сключването на споразумения за връщане с цел улесняване на връщането на хора, които нямат право да останат в Европа.

Подновили сме усилията си за укрепването на приетите наскоро правила на ЕС за предоставянето на убежище — от условията за прием и процедурите по отношение на убежището до задължението за снемане на отпечатъци.

През май предложихме да се създаде механизъм за преместване, за да подпомогнем страните членки чрез преместване на малка част от големия брой хора, които пристигат в Италия и Гърция и действително се нуждаят от международна закрила. Комисията предложи да се преместят 40 000 души в други страни-членки – националните правителства се съгласиха да приемат малко над 32 000.

Ние искаме да отидем доста по-далеч, като създадем постоянен механизъм, който да може да се задейства в извънредни ситуации, независимо коя страна ще се нуждае от него. След като имаме общи външни граници, не можем да оставяме сами страните членки, които са на тези външни граници. Трябва да покажем солидарност в нашата миграционна политика.

Някои от мерките, предложени от комисията, вече намериха подкрепа. Всички други сега спешно трябва да бъдат приети от 28-те страни- членки на ЕС – дори от тези, които досега не проявяваха желание да го направят. Драматичните събития от лятото показаха, че спешно трябва да приложим на практика тази обща европейска политика за убежището и бежанците.

Не се нуждаем от още една извънредна среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители. Правили сме много срещи на високо равнище и ще се срещнем отново в Малта през ноември. Това, от което имаме нужда, е да направим така, че всички страни-членки на ЕС да приемат европейските мерки и да ги приложат на практика. Комисията вече предложи преди 9 години да се създаде общ списък на ЕС на “сигурни страни на произход”, така че да стане възможно да се ускорят процедурите за даване на убежище за определени националности. Тогава страните членки отхвърлиха идеята, тъй като решиха, че тя би била намеса в националните правомощия. И при все това няма смисъл в това, че от една страна, държавите членки решиха да направят страните от Западните Балкани кандидатки за членство в ЕС, а от друга, гражданите на тези страни кандидатстват за убежище в ЕС. За това през септември комисията ще предложи на държавите членки общ списък на сигурни страни на произход.

Това, от което имаме нужда и което, за съжаление, ни липсва, е колективният кураж да изпълняваме ангажиментите си – дори когато те не са лесни и не са популярни.

Вместо него това, което аз виждам, е сочене с пръст – изтъркана игра на търсене на виновници, чрез която вероятно се печели популярност, може би дори гласове, но която всъщност не решава никакви проблеми.

Европа се проваля, когато страхът надделява. Европа се проваля, когато надделява личното его.

Европа ще успее, ако работим заедно прагматично и ефективно.

Надявам се, че заедно ние, страните членки, институциите, агенциите, международните организации, трети страни, ще докажем, че сме способни да се справим с предизвикателството, пред което сме изправени. Убеден съм, че можем.

Ако не друго, то историята на Европа показва, че ние сме жилав континент, който може да се обединява пред лицето на предизвикателствата, които се опитват да ни разделят. Това трябва да ни дава кураж в предстоящите седмици и месеци.