206337 статии       |       409 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.68562| EUR 1.95583| GBP 2.31788|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Божидар Арсов: България пропъди и продължава да пропъжда децата си

8 август 2015, събота / 08:24; Надина Георгиева; Коментари: 2
Send to Kindle
Божидар Арсов: България пропъди и продължава да пропъжда децата си
Божидар Арсов. Снимка: бТВ

В основата на причините за демографската катастрофа стоят алчността и некадърността на управляващите и бизнеса, в съчетание с корупция. С безогледна, нагла, примитивна и цинична корупция. Това заяви за Novinite.bg Божидар Арсов от Институтa по социални и синдикални изследвания към КНСБ. По думите му една от мерките, които трябва да бъдат взети за решаване на демографската криза в страната е „рязко повишаване на жизненото равнище на младите семейства“.

Божидар Арсов е магистър по икономика. Специализирал е човешки ресурси и регионално планиране, както и Информационни системи и информционен анализ. Бил е научен сътрудник I степен в Института по труда и в Националния ценър за регионално развитие. Работил е и зад граница - в Институти за физическо планиране и по проекти на Световната банка в Гватемала, Ангола и Куба.

Демографската криза влезе в парламента през миналата седмица. Толкова ли са тревожни вече демографските процеси в България, г-н Арсов?

Те не са тревожни, те са ужасяващи. В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души без да е имало нито война, нито епидемия. 1/3 от това намаление се дължи на емиграция. Към 31 декември 2014 г. населението на България е намаляло до 7 202 198 души. В сравнение с 2013 г. населението на страната намалява с 43 479 души. Естественият прираст в България е отрицателен (-5,5 ) промила, при (+0,8) промила за ЕС. България има най-високата смъртност не само в ЕС, но и в цяла Европа. Ражданията през 2013 г. са 66,5 хил., а починалите 104,3 хил.

Същевременно бедността, ниското жизнено равнище и ниската репродуктивна култура са причина броят на абортите да достига почти половината от броя на живородените деца. През 2012 г. при 69 121 живородени деца общият брой на абортите е 29 992.

Продължава процесът на остаряване на населението. Общият коефициент на възрастова зависимост е 51,2%, т.е. на всяко лице в зависимите възрасти, под 15 и над 65 години, се падат по-малко от две лица в активна възраст. Броят на трудоспособните българи намалява, намалява и броят на жените в детеродна възраст. Това състояние се дължи освен на отрицателния естествен прираст, и на огромната, катастрофална за мащабите на страната емиграция през последните 20 г., която се оценява на около 1 милион трайно изселили се българи.

Официалният брой на емигриралите в чужбина българи през миналата година е 28 727. Над половината от тях са на възраст между 20 - 39 години. България кърви, тя пропъди и продължава да пропъжда децата си, своята младост, своето бъдеще. Най-негативна е демографската прогноза за България. През 2060 г. нейното население ще намалее с около 28%, а работната й сила с около 50%.

България е водач по почти всички негативни демографски тенденции в Европейския съюз - смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението. Какви са причините за тази демографска катастрофа?

В основата на причините за демографската катастрофа стоят алчността и некадърността на управляващите и бизнеса, в съчетание с корупция. С безогледна, нагла, примитивна и цинична корупция. Престъпната приватизация, деиндустриализацията и унищожаването на селското стопанство, причиниха и продължават да пораждат безработица и бедност, които дадоха тласък на икономическа емиграция.

Първоначално емиграцията беше породена от опиянението на свободата, от желанието да проникнеш в доскоро недостъпния, забранения свят, да го видиш, да се учиш там. После дойде безработицата и емиграцията стана икономическа - за хляба. Сега тя вече е паническо бягство от една провалила се икономически държава и от едно общество с разклатени морални устои, проядено от корупция и безправие. Безперспективност - страх за бъдещето на неродените деца пропъжда младите навън. С болка в сърцето самите родители изпращаме синовете и дъщерите навън, където има работа и където има качествено образование за тях, с плахата надежда, че те някога ще се върнат. Сегашната емиграция е емиграция на безнадеждността.

Обръща ли се според Вас достатъчно внимание на този проблем?

Не, нито от страна на политиците, нито и от страна на вечно оплакващия се бизнес. Стратегиите се четат само от специалистите и от журналистите.

С какво страната ни е по-различна от останалите европейски държави, където също има тенденция на застаряване на населението – по-малко, по-стари, по-бедни?

Притежава най-бедния регион от 271 региона в ЕС. Това е Северозападният регион на България. От 6 –те региона, на които е разделена България, 5 попадат в класацията на 20-те най-бедни региона на ЕС. Освен 181 закрити поради пълна липса на население селища, още 1120 населени места с жители до 50 човека, практически са обезлюдени. В тези населени места няма заетост. Те са генератори на нерационална и в много случаи на паническа емиграция от останалото в тях население. Реалистично към тази група е също да прибавим по-голямата част и от следващата група от населени места имащи до 100 жители.

1647 селища или почти 1/3 от всички населени места се оказват в тежка демографска, социално-икономическа ситуация. Всички те имат проблеми със заетостта, която е от стратегическо значение за страната ни. 80% от територията на страната е обезлюдена в пределна степен.

Страната ни също се характеризира с ромските гета. Експлозивните ромски гета, генериращи неграмотни и без квалификация млади хора. Тези гета, в които деца раждат деца. Млади хора без бъдеще. Те са хора в риск, поставящи същевременно и обществото в риск.

Намаляващо, застаряващо, болно и отчайващо бедно население, с това се характеризира България. В индекса на така наречените "провалили се държави" на "Фондация за мир Карнеги" България е класирана на 128 позиция от 177 държави.

Как влияе демографският срив на икономическите процеси в България? Наскоро вицепремиерът Калфин обяви, че ако за България не се вземат мерки, свързани с демографията, брутният вътрешен продукт ще расте с 0.7% по-малко до 2050 г.

Населението в трудоспособна възраст в ускорен темп намалява. Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.) показва през 2001 г., че всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 души излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 91, през 2009 г. от 82, през 2010 от 74 души, през 2011 г – от 68, а през 2012 г. – вече от 64 млади хора.

Това неминуемо намаление на трудоспособното население дава отражение върху заетостта в количествено и качествено отношение и върху брутния вътрешен продукт. Човешкият фактор, човешките ресурси са решаващи в производствените и икономическите отношения.

Прави ли това по-несигурни старините на нашето и следващите поколения българи?

Коефициентът на икономическа зависимост, представлява отношението на неработещото население – подрастващи, възрастни излезли от сферата на труда, безработни, болни и други лица, които не са в състояние да работят, към заетите, които ги издържат със своя труд. Всъщност коефициентът показва колко неработещо население за издържка се пада на един зает. За България той показва, че 1,48 неработещи се падат на 1 зает. Това е голяма стойност, като се има предвид, че за развити страни също със застаряващо население, стойностите на коефициента са около 1, т.е. на един работещ се пада едно незаето лице.

Поради негативните демографски процеси коефициентът на икономическа зависимост ще нараства, което означава , че все повече хора ще трябва да се падат за издържка на един зает. Тази тенденция поставя в риск пенсионната и други социални системи.

Вицепремиерът Ивайло Калфин предложи на парламента приемането на националната стратегия за борба с демографската криза. Ще има ли ефект такава мярка?

Не. Това не е мярка. Вече имаме две демографски стратегии. Мярка ще бъде това, което направи президентът на Франция в края на 50-те години за преодоляване на демографската криза в своята страна. Тогава абортите във Франция бяха забранени с цел да се преодолява кризата. Жизненият стандарт обаче след войната не беше висок. Филм по истински случай показа как млада бременна французойка, не желаейки да отглежда детето си при мизерни условия, направи аборт и загина в мъки. Франция бе потресена и нейният президент Шар де Гол направи необходимото. Той осигури достатъчно средства на майките да отглеждат в добри условия своите деца. Демографската криза бе преодоляна. Подобно нещо се направи и в Полша. През 80-те полякините постигнаха невероятното - втори бейби бум след войната.

Според данни на ООН в следващите 35 години българите ще намалеят с около 2 млн. Какви мерки трябва да бъдат взети за задаване на посока за решаване на демографската криза в страната?

Рязко повишаване на жизненото равнище на младите семейства. Многократно по-високи детски добавки при спазено отговорно родителство, добавки, които да гарантират доход за майката и отглежданите от нея деца не по-малък от средната работна заплата в страната. Изграждане на детски заведения; данъчни облечения; безлихвени кредити за жилища на младите семейства; премахване на ДДС за детските храни и стоки. Нужен е и контрол върху тяхното качество придружен от строги санкции включително наказателна отговорност за нарушителите. Корпоративна социална отговорност за съвместяване на семейния с трудовия живот от страна на работодателите; защита на майчинството и осигуряване на професионалното развитие на жената майка след раждането и отглеждането на децата.

Намаляването на смъртността на населението трябва да стане приоритет. Да се осъществи най-после така наречената здравна реформа и прекрати двойното заплащане на здравните услуги-веднъж чрез здравните осигуровки и втори път при предоставянето им в лечебните заведения. Да се повиши заплащането на лекарите и медицинския персонал в размер, който да ограничи чувствително тяхната емиграция.

В България има остър дефицит на медицински кадри.

Почти 50% от сестрите са напуснали страната или професията през последните 20 г., а след приемането ни в ЕС около 1200 медицински сестри емигрират всяка година. Около 20% от лекарите заявяват, че желаят да емигрират. На лекар средно се падат по 1,5 сестри, а са необходими най-малко 2 според световните стандарти.

Българският лекарски съюз установи, че 80% от завършващите медици имат нагласата да работят в чужбина. Средната възраст на медиците в България вече е 53 години. Трябва да се въведе истински, а не симулативен контрол върху храните и да се приложат подобаващи санкции върху онези, които практически тровят българския народ и неговите деца.

Как гледате на предложението всеки законопроект да минава през демографска проверка, по какъв начин ще се отрази на демографската политика?

Положително при условие, че политиците и бизнесът бъдат ограмотени да осъзнаят докъде сме я докарали в демографско отношение. По-важно и необходимо обаче е, да има непосредствено насочени законопроекти за преодоляване на демографската катастрофа. Така например е необходим законопроект за българската диаспора. В Конституцията няма запис за грижи и съхраняване на идентичността на българската диаспора като цяло, включваща и етническите българи без българско гражданство. Всички балкански държави са включили (и не само те) в своите конституции грижа за запазване на идентичността на своите диаспори.

Диаспората обхваща милиони българи пръснати по света през различни исторически периоди. Част от тях са с българско гражданство, други с чуждо, трети с двойно гражданство. Родените в чужбина и емигриралите заедно с родителите си деца, през 2008 г. по експертни оценки наброяваха над 200 хиляди. През 2015 г. те вече са повече. За съжаление броят на тези деца не се следи от никоя от институциите. Можем ли да считаме тези деца за „демографски ресурс” или да ги смятаме за загубено население приемайки, че те няма да се завърнат в България?

Като се има предвид изключително тежката, катастрофална демографска ситуация, българските деца в чужбина може и трябва да се превърнат в спасителен резерв за нейното смекчаване. За да стане това обаче, е необходимо те да запазят своята идентичност като българчета.

Ето защо е необходимо да се анализират и облекчат максимално административните услуги за придобиване на българско гражданство на децата ни в емиграция. Издаването и поддържането на личните документи за голяма част от българските емигранти е затруднено по ред причини, както от обективен, така и от субективен характер; да се развие максимално мрежата от образователни услуги за обучение по български език, българска история и култура включително и чрез ползването на съвременните комуникационни постижения, като интернет. А онези от децата, които като пораснат останат да живеят в емиграция, но са запазили своята идентичност, стават част от българската диаспора. В бъдеще те могат да бъдат полезни по много начини на България.

Диаспората трябва да се разглежда и третира като част от българската нация. Тя е своеобразен демографски резерв, част от който може да се завърне в родината си, но за тази цел българите навън трябва да бъдат приобщавани, да се улеснява поддържането и даването на българско гражданство и образование.



ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: