Д-р Ивета Недева: Чревният микробиом е ключът към персонализираното метаболитно здраве

Д-р Ивета Недева е специалист по ендокринология, метаболитни заболявания и превантивна медицина с активна научна и преподавателска дейност. През последните 10 години изгражда устойчив академичен профил с международно признание – автор и съавтор е на над 60 научни публикации (30 в списания с импакт фактор) и има над 100 цитирания. Участвала е в над 30 национални и международни научни форума и в 14 национални научни проекта. Член е на водещи български и европейски професионални организации в областта на ендокринологията, диабета, затлъстяването и тиреоидните заболявания.

В академичната си дейност д-р Недева заема длъжността главен асистент и завеждащ учебната дейност към Катедра по епидемиология и хигиена при Медицински университет – София. Тя активно участва в обучението на студенти по медицина, стажанти и специализанти, като съчетава високо академично ниво с практически подход и иновативни методи на преподаване.

Д-р Недева е главен асистент и завеждащ учебната дейност в Катедра по епидемиология и хигиена на МУ – София, където обучава студенти, стажанти и специализанти. Научните и интереси са насочени към патофизиологията на затлъстяването, предиабета и диабет тип 2, нови биохимични и възпалителни маркери за съдови усложнения, както и ролята на чревния микробиом в развитието на метаболитния синдром и инсулиновата резистентност с цел откриване на нови диагностични и терапевтични подходи.

Novinite.bg разговаря с д-р Ивета Недева за нейната работа в областта на ендокринологията, метаболитните заболявания и съвременните подходи в превантивната медицина:

Как бихте обяснили на широката публика какво представлява чревният микробиом и защо е толкова важен за здравето?

Чревният микробиом е съвкупността от микроорганизми в червата, които действат като допълнителен орган и наш съюзник. Те подпомагат храносмилането, регулират имунитета, влияят на възпалението и метаболизма. Когато този баланс се наруши обаче, рискът от затлъстяване, диабет и други заболявания се повишава значително.

Какво ви насочва към темата за микробиома при затлъстяване и диабет?

Като ендокринолог ежедневно виждам пациенти със затлъстяване и диабет, при които стандартните подходи не са достатъчно ефективни. В един момент стана ясно, че генетика и начин на живот не обясняват цялата картина. Данните за ролята на чревния микробиом се появиха като липсващото парче от пъзела – той свързва храненето, възпалението и хормоналния отговор. Това ме мотивира да насоча научната си работа именно към микробиома като ключов регулатор на метаболитното здраве.

Кои аспекти на метаболитните заболявания остават най-слабо изследвани и какъв вашият проект се стреми да ги освети?

Най-слабо изследвани остават индивидуалните различия в микробиома, микробните метаболити и тяхното влияние върху инсулиновата резистентност. Проектът ми се стреми да идентифицира микробиомни сигнатури и метаболити, свързани с метаболитен риск, и да предложи по-персонализиран подход.

Какви методи се използват за анализ на микробиотата и кои от тях дават най-ценна информация?

Използват се 16S rRNA секвениране за идентификация на бактериите и shotgun метагеномика за анализ на техните функции. Метаболомиката показва какви съединения произвеждат тези микроби. Най-ценна е комбинацията от таксономия, функционален анализ и метаболити.

Колко бързо се променя микробиомът при различни хранителни режими и колко устойчиви са тези промени?

Микробиомът е изненадващо динамичен – първите промени могат да се наблюдават в рамките на дни при рязка смяна на храненето. Но за да постигнем устойчива, „здравословна“ промяна, са нужни седмици и месеци последователни навици. Еднократни диети или кратки режими дават временен ефект, докато дългосрочният модел на хранене и начин на живот определя трайната структура на микробиома. С други думи – бързо можем да го разстроим, но за да го подобрим устойчиво, трябва постоянство.

Възможно ли е чрез анализ на микробиома да се създадат персонализирани хранителни режими за превенция на метаболитни нарушения?

Да, именно това е една от най-големите перспективи. Анализът на микробиома показва как всеки човек обработва различните хранителни компоненти – фибри, мазнини, въглехидрати. На тази основа могат да се създадат персонализирани хранителни режими, които оптимизират микробния баланс и намаляват риска от инсулинова резистентност и покачване на тегло. Моят проект е стъпка в тази посока – първо идентифицираме сигнатурите, после върху тях може да се надгради персонализирана интервенция.

Може ли вашето изследване да допринесе за промяна в начина, по който се диагностицира и лекува затлъстяването в клиничната практика?

Да, това е една от основните ми цели. В момента диагностицираме затлъстяването главно по ИТМ и съпътстващи показатели, но те не разказват цялата биологична история. Ако успеем да дефинираме микробиомни и метаболитни сигнатури, свързани с по-висок риск от усложнения или слаб отговор към стандартно лечение, можем да започнем да стратифицираме пациентите по-умно. Това би позволило по-точен избор на терапия и по-агресивна профилактика при най-рисковите групи.

Какви са потенциалните предизвикателства пред внедряването на микробиомни тестове в масовата медицинска практика?

Предизвикателствата са свързани с цена, липса на стандартизация и трудна интерпретация на резултатите. Нужни са валидирани маркери, клинични алгоритми и обучение, за да стане тестът част от рутинната практика.

Какво означава за вас да получите престижното отличие на L'Oréal и ЮНЕСКО?

За мен това отличие е едновременно признание и отговорност. Признание, че темата, върху която работя, е значима и има потенциал да промени практиката. И отговорност – към пациентите, към екипа и към младите жени в науката, които виждат в това пример, че в България може да се прави сериозна наука на световно ниво. Това отличие ми дава допълнителна мотивация да надграждам и да търся отговорите на още по-смели научни въпроси.

Какви са според вас най-големите пречки пред жените в науката у нас и какви инициативи тази може да помогне?

Най-големите пречки са комбинация от стереотипи, по-голямо натоварване с грижа за семейството и по-малко видимост в лидерските позиции. Често жените вършат много, но не винаги стоят „на първа линия“ при признание и представителност. Инициативи като тази дават точно това – видимост, подкрепа, финансова свобода и послание към обществото, че жените имат място не само в лабораторията, но и в лидерството на науката.

Какъв беше вашият път към научната кариера?

Моят път започна от клиничния интерес – от срещата с пациенти. Първо исках просто да бъда добър лекар, а после въпросите станаха по-сложни от това, което учебниците предлагаха като отговор. Така естествено стигнах до научните проекти, и изследователски екипи. Безспорно огромна роля за моето развитие като млад учен оказа и научния ми ръководител професор Каменов, който през всички тези години не просто ме напъстваше и подкрепяше, а ме мотивираше да бъда по-смела в идеите, да търся по-дълбоки отговори на въпросите си и да продължавам напред и в трудните моменти.

Какво ви мотивира да продължите, когато срещнете научни или организационни трудности?

Мотивира ме фактът, че зад всяко изследване стоят бъдещи реални ползи за пациентите. Науката е предизвикателна, но малките победи като успешен експеримент, публикувана работа – ме движат напред.

Кой е най-интересният или неочакван резултат, който сте наблюдавали в работата си досега?

Най-интересното наблюдение беше, че пациенти със сходен ИТМ имат напълно различни микробни профили и различен риск. Това показа, че теглото не разказва цялата метаболитна история и потвърди усещането ми, че микробиомът е липсващото звено, което обяснява защо някои хора развиват по-тежки метаболитни нарушения от други при уж „сходни“ условия.“

Какви допълнителни проекти бихте искали да реализирате върху основата на изследването?

Бих искала да надградя с интервенционни проучвания – например диетични или пребиотични програми, съобразени с микробиомния профил, и да проследим ефекта им върху риска от диабет. Интересува ме също комбинирането на микробиомни и генетични данни за още по-прецизно персонализиране. В по-дългосрочен план бих искала да развия мултидисциплинарен център за микробиомни и метаболитни изследвания, който да работи в тясно сътрудничество с клиничната практика.