Джон Болтън: Да не оставяме Русия и Китай да ловят риба в мътни води

Америка не може да остави гръцката криза на европейците и да допусне играчи като Русия и Китай да ловят риба в мътни води - тази теза развива  във в. "Ню Йорк пост" Джон Болтън, бивш посланик на САЩ в ООН.

Съединените щати са на пръв поглед мълчаливи, но вече е време да изразим ясно своите интереси, призовава дипломатът. Вашингтон има огромен интерес в областта на сигурността и не иска да види НАТО накърнена от процеса.

Според Болтън кризата е центрирана върху присъщ недостатък на еврото: нации-държави решават фискална политика, докато Брюксел определя монетарна политика. И именно този присъщ недостатък е това, което противниците на Запада могат да се опитат да използват, сочи той и разсъждава:

Днес важността на Гърция е много повече от чисто финансова. Наистина в дългосрочен план политическите разклонения на еврокризата, която теолозите на ЕС все още не схващат, са почти сигурно по-важни.

Отвъд ЕС и еврозоната има дори по-задълбочени съображения. В геостратегически план е изключително важно задържането на Гърция обвързана със западните структури за сигурност като НАТО, без значение каква валута избира Гърция. Младите гърци, обезверявани от пет години от високомерното поведение на Брюксел, гласуваха преобладаващо "Не", докато старите гърци, зависещи от пенсиите, гласуваха "Да".

Това разделение между поколенията е опасно не само за ЕС, но и за Запада като цяло. И именно тук американските интереси са изключително важни. Трябва ясно да дадем да се разбере, че докато Европа колективно може и да е направила бъркотия за гърците, Съединените щати няма да търпят намесата на чужди сили, имащи намерение да ловят риба в мътните западни води.

Това определено не означава отпускане на концесионни заеми от Вашингтон, а активна политическа намеса, включително и от страна на президента Обама, за подплашване на потенциалните нарушители на спокойствието.

Русия и Китай са начело на този списък. Поради скорошното решение на ЕС за удължаване на икономическите санкции срещу Москва заради военна намеса в Украйна и анексирането на Крим, Владимир Путин е нетърпелив да отвърне на удара.

Възраждането на Русия като силов играч в Централна и Източна Европа ще носи осезаема политическа символика и риск.

Китайските усилия да направят от Пекин банкер на Гърция вероятно също са предстоящи, не само защото икономиката е толкова привлекателна, а именно защото засилващото се участие извън Азия би показало засилващото се изникване на Китай като истинска глобална сила. Въпреки икономическите трудности в собствената си икономика, големите китайски резерви в чужда валута му дават прекомерно равнище на потенциал над страни, нуждаещи се от спасително въже за финансите си.

Новата му Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции вече е потенциално предизвикателство за Световната банка, а създаването на алтернатива на МВФ е следващата логична стъпка. Гърция може да се окаже интересен тест.

В дните на комунистическо то съперничество Москва-Пекин Китай не се притесняваше да бъде провокатор за Варшавския договор. Сега отново и по-изравнени , Пекин и Москва се стремят, както каза Путин през май, "да достигнат ново ниво на партньорство, което ще създаде общо икономическо пространство върху целия евразийски континент". Според сегашното ръководство във Вашингтон не изглежда днес Китай да вижда рискове в преследването на една толкова агресивна програма.

От доста време институциите в американската външна политика се придържат към теологията на ЕС за "все по-тесен съюз". Този рефлексивен подход никога не е бил в интерес на Америка, неговите неуспехи и рискове са очевидни днес. Поради което със сигурност не е времето, в което нещата трябва да се оставят в ръцете на европейците.