Децата, имигрантите и медиите имат нужда от закрила в България според Съвета на Европа

Има напредък в защитата на правата на човека в България, но процесът остава бавен и неустойчив, особено по отношение на правата на настанените в институции, на мигрантите и на медиите, каза Нилс Муйжниекс, комисар по правата на човека на Съвета на Европа.

Изводите са в доклада за посещението му в България, осъществено от 9 до 11 февруари 2015 г.

Комисарят препоръчва да се ускори деинституционализацията на деца и да се гарантира, че институциите се заменят с услуги, опиращи се на семейството и общността. Препоръчва още цялостно преразглеждане на системата за младежко правосъдие и премахване на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати, където се настаняват деца с така наречени "противообществени прояви".  

"Изпращането на деца във възпитателните училища-интернати и социалнопедагогическите интернати се случва въз основа на остаряло законодателство, без да е извършена надлежна оценка на нуждите им. В тези институции физическото и психическото насилие се случват редовно. Веднъж влезли в институцията, децата нямат необходимата защита и са изолирани от качествено образование, като по този начин се намаляват шансовете им за реинтегриране в обществото", се казва още в доклада.

От БХК припомнят, че неведнъж са предупреждавали как в България деца се лишават от свобода незаконно или произволно и за дълги периоди от време. Това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се третира като крайна мярка, прилагана за възможно най-кратък период.   
 
Незаконно задържане на търсещи закрила и липса на интеграция

Според доклада условията за прием на лицата, търсещи закрила, частично са се подобрили, но постигнатият напредък и наличните ресурси за гарантиране на основна помощ са несигурни. Комисарят призовава българските власти да вземат мерки по отношение на съществуващите в момента слабости в системата за ранно идентифициране, оценка и насочване на уязвимите лица, търсещи закрила със специфични нужди, включително непридружени деца, както и по отношение на липсата на специфична подкрепа за тези лица. Той препоръчва също така подобряване на достъпа до безплатна правна помощ при процедури за предоставяне на закрила.

Комисарят препоръчва прекратяване на разпространената практика на незаконно задържане на лица, търсещи закрила, както и подобряване на неадекватните в момента материални условия в специалните домове за временно настаняване на чужденци. Той препоръчва още разследване на всички случаи на малтретиране в тези центрове.

"Задържането в домове за чужденци трябва да се използва само в краен случай, за възможно най-кратък период от време и въз основа на индивидуална оценка на случая. Деца не трябва да бъде подлагани на задържане в тези домове, независимо дали са с или без техните семейства", пише в доклада.

Освен това, комисарят призовава българските власти да гарантират, че мигрантите, които пристигат на границите на България, не са обект на изтласквания и колективното експулсиране, както и да разследват ефективно всяко твърдение за такива практики.
 
Зависима медийна среда и институционален натиск 

Друг тревожен въпрос е медийната среда, смята Нилс Муйжниекс. Липса на плурализъм, непрозрачна собственост и финансиране на медиите и за редакторски контрол, упражняван от политически фигури чрез рекламни и информационни договори са сред основните притеснения.

"Българските власти трябва да подобрят независимостта на медиите, включително чрез разпределяне на приходите от публичните рекламни и информационни договори към частни медии по прозрачен и недискриминационен начин. Трябва също така да се установи независим мониторинг на медийната собственост и финансиране, както и правила, насочени към ограничаване на прекомерната концентрация на собственост на медиите и към стимулиране на медийния плурализъм."

На последно място, комисарят препоръчва на българските власти да защитават по-добре журналистите, да разследват ефективно всички атаки и заплахи срещу тях и да преразгледат сегашното медийно законодателство така че да се осигури по-добра защита на журналистическите източници от неправомерен натиск. Той препоръчва също така намаляване на риска от цензура или автоцензура, като се гарантира, че никакви глоби за журналистическа дейност не се налагат от Комисията за финансов надзор, като се декриминализира напълно клеветата и като се гарантира ефективността на медийните регулаторни и етични органи като Съвета за електронни медии и националната Комисия по журналистика етика.  

Целия доклад на Комисията по правата на човека на Съвета на Европа прочетете ТУК. Кратката версия е ТУК.