Паметникът на цар Самуил е страшен, но за нас

Българинът си е българин – вари го, печи го... няма да се промени. Уж се радваме на родните успехи, но не дай си боже някой наистина да се опита да ни прослави по света, веднага ще се намерят „доброволци“ да го заринат с кал и да го изравнят със земята.

Поредният пример - цяла седмица огън и жупел се изсипва върху новия паметник на цар Самуил. Страшен бил, очите му светели неестествено, не се намирал на подходящо място, бил кичозен и т. н.

До толкова се вдигна шум, че почнаха и световните медии да ни обсъждат. Но не с уникалния подход на архитекта Александър Хайтов, а с подигравките, които се изсипаха върху статуята.

В Би Би Си се появи статия, в която четем "Статуя на цар е обект на подигравки заради светещия в тъмното поглед".
И така наред със спортистите ни и научните открития, които българи са направили, влизаме в световните медии с поредния скандал.

Питам се обаче къде точно е промблемът. Да не би всеки ден да откриваме паметник на велик български владетел, та точно този на Самуил да ни е трън в очите? Да не би да сме се погрижили за вида на останалите културни паметници из цялата страна, че да оспорваме точно мястото, където е поставен този? Да не би всяка нова културна забележителност да е създадена с уникален подход, че да се вторачим именно в очите на цар Самуил?

Мисля, че няма нужда от повече риторични въпроси. Още повече, че една голяма част от недоволните коментари са направени от хора, които не са видели паметника на живо. Но ей така „наизуст“ и „за спорта“, хората смело се втурват да хулят новата придобивка на София.

Някой ще каже, че доводите на всички противници на паметника са прави – че нямаме паметници на хан Аспарух и цар Симеон, но имаме на цар Самуил, че изработката на монумента е могла да бъде в по-приемлив стил, че мястото му не е точно срещу скулптурната група "Ослепените Самуилови воини" на проф. Любомир Далчев... Дори нямаше и ден от откриването му, но тръгна и подписка за преместването на паметника.

Всеки има право на мнение, но все пак за нещо се чудя. Не изказваме ли по-силно мнението си, само когато трябва да покажем, че сме от онези „доброволци“, които хулят всеки опит да изпъкнем с нещо по различно от скандал пред света? Или това вече си ни е черта – българинът си е българин!

Малко история: Самуиил е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.

От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.

В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.

След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.