Какво не знаем за турската избирателна система?

На 7 юни Турция ще избира нов парламент и ще реши какво правителство ще управлява страната през следващите четири години. Анализатори определят този вот като ключов за страната. Но освен броя на партиите, които ще влязат в бъдещия парламент, интересен е и начинът, по който това ще се случи.

Кой ще гласува?

Населението на Турция е 75 627 384 души (според преброяването от декември 2012 г.). Над 98% са мюсюлмани (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75-76% от населението е турско, 14-15% - кюрди, а 7–10% други етнически малцинства.

От тях приблизително право на глас имат 53 млн. души. Избирателите ще изпратят в парламента 550 депутати, които от своя страна ще съставят правителство. Изборите за парламент са веднъж на 4 години (преди 2007 г. бяха на 5 години). Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутата — Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната — на правителство начело с министър-председател.

Защо избирателната система в Турция е различна?

В неделя ще се съревновават общо 31 партии за гласовете на 56 641 000 регистрирани избиратели, от които 53 765 000 живеят в Турция, а 2 876 000 са в чужбина. Партиите трябва да преодолеят 10-процентовата бариера. Това е най-високата бариера за влизане в парламент в световен мащаб.

Тази бариера е въведена през 1983 г. Преди две години бе направен опит за реформа. Предложени бяха два варанта. Според първия трябваше да се премахне прагът, и да се въведе система с пряко представителство. Второто предложение бе да се въведе 3-5% праг и тясно регионалното представителство. Предложените промени обаче не влязоха в сила.

Кой срещу кого се изправя на 7 юни?

Управляваща в момента е Партията на справедливостта и развитието, основана през август 2001 г. от бившия кмет на Истанбул и сегашен президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Според последни проучвания за предстоящия вот фаворити са управляващата Партията на справедливостта и развитието, лявоцентристката Републиканската народна партия и крайнодясната Партия на националистичното движение.

Прогнозите

Очакванията са 40 процента да получи Партията на справедливостта и развитието, 30 процента да отидат за Републиканската народна партия и 16 процента за националистите. Голямата интрига е около прокюрдската Демократичната партия на народите. Тя участва за първи път в избори и според прогнозите е близо да 10-процентовата бариера за влизане в парламента.

Но освен тези проценти, определящото нещо е броят на депутатските места. Турският парламент има 550 места и колко от тях ще бъдат взети от ПСР е от решаващо значение. Ето три основни възможности:

1. ПСР под 276 места: За да бъде формирано още веднъж еднопартийно правителство, ПСР трябва да спечели половината места в турския парламент плюс едно, което прави 276 места. Ако ПСР не може да спечели толкова места, все така ще остане най-силната партия, но не достатъчно, за да формират сами правителство. Това ще доведе Турция до коалиционно правителство, каквото не е виждано от 2002 г., в което ПСР ще трябва да се съюзи с друга партия за формиране на правителство (в настоящия момент опозиционните партии заявяват, че те никога няма и да помислят за коалиция с ПСР; но те могат да започнат да мислят по друг начин сутринта на 8 юни).

2. ПСР с между 276 и 330 места: При такъв резултат ПСР спокойно ще формира сама правителство с премиер Ахмет Давутоглу. Но малко няма да й достигне в броя депутатски места, за да бъде в състояние да измени конституцията /за да бъде направено това са необходими 3/5 от парламентарния вот, което прави 330 места/. При този случай ще видим още едно правителство на ПСР, действащо при сегашната парламентарна политическа система. Но системата, а и конституцията, вероятно няма да бъдат променени.

3. ПСР с над 330 места: Това би била решителна победа за ПСР – и особено за президента Реджеп Тайип Ердоган. ПСР ще формира стабилно правителство и също така няма да губи време за планиране на нова конституция, която ще въведе много централизирана и арогантна "президентска система", за което Ердоган е нетърпелив.