Излиза готварска книга на дядо Славейков с вкусотии и ракии от 1870 г.
„Готварска книга на Дядо Славейков” - първата книга с рецепти в България, написана от Петко Рачов Славейков и публикувана през 1870 г. в печатница „Македония” в Цариград. България тогава е все още част от Османската империя.
Подобно другите произведения на стожера на родната литература, и тази носи възрожденския дух и има за цел да съхрани традициите. По нея можеш да разбереш какво се е слагало на трапезата, какво са предпочитали да ядат българите по това време - най-вече заможните, и какви са заемките от турската кухня, оцелели и до днес.
Когато пише кулинарния си труд, Славейков е на 43 години. Той явно има особено отношение към храната, тъй като
всеки детайл е внимателно обмислен
Според него всяко нещо е важно - не само продуктите и реда на поставянето им в тигана или тенджерата, а и как точно се избират, как трябва да изглеждат, къде могат да се намерят най-добрите и дори как се хващат в ръка.
Говеждото месо, например „когато е прясно, зрънцата му се виждат и стои някак си червеникаво, а тлъстината му бие на жълто. Кравешкото око стои малко по-стегнато и тлъстината му стои възбяла. Кога видиш месо да е тъмночервено и стегнато и по тлъстината му да има ципа, това показва, че или месото е вето и старо, или е от пустал добитък. Ако месото като го понатиснеш с пръст се издига и си иде на мястото скоро, то показва, че е добро и прясно, ако ли си остава мястото на пръста втрапено, то е старо”.
Цветистият език на Славейков е напълно запазен
„Въобще, гъби, които имат добра миризма, са добри, а тези, които вонят, са лоши. Поръси малко сол на опакото на гъбата, ако стане жълта - мръсница е, ако ли почернее - добра е. Булото на лошите е пирпиляво и белизняво, като ги отрежеш - посиняват, а булото на добрите е червеникаво и дръжката им е бяла и корава”, съветва писателят.
От книгата можем да разберем
как се прави сливовица
но и по-екзотичните портокалова, карамфилова и лимонова ракия, дори такива с маточина, джоджен, липа.
Дядо Славейков е сметнал за нужно да даде съвети и как да се оправи развалено вино или да се направи от бяло черно и обратно.
Според книгата му може да се прави вино от праскови, сливи, стафиди, черници, круши, ябълки и бъз. В отделна глава е вкарана бирата, която писателят нарича пиво.
Още по темата:
- » Четирима български автори на Международния панаир на книгата в Лайпциг
- » Цветина Иванова за дългоочакваното продължение “Сърцето ще издържи”
- » От бабината кухня: Три традиционни български рецепти за коледен обяд