Защо погребението на АЕЦ „Белене“ е добра новина

Защо погребението на АЕЦ „Белене“ е добра новина
A A+ A++ A

Около двадесет години след катастрофата в Чернобил и изправена пред „зловещата перспектива страната да се превърне в дискотека“, Тристранната коалиция фокусира всичките си надежди върху едно амбициозно решение.

Сигурна съм, че вече се досещате много добре за какво иде реч – строителството на атомна електроцентрала в Белене, на брега на река Дунав. Страната беше решила, че може да възстанови позициите си на основен износител на електроенергия на Балканите.

Обаче само предизвика разгорещени спорове – у нас и в чужбина.

Противоречивите изказвания на сегашния премиер през последните две години подхранваха подозренията, че връзките между мафията и политическата система са проникнали много дълбоко в енергийния сектор.

Това е и причината, поради която първата мисъл на много от нас след новината за края на проекта АЕЦ „Белене“ бе, че е твърде хубаво, за да е истина.

Ще си позволя да повярвам – поне засега, че това е окончателното ни сбогуване с АЕЦ „Белене“. А ето и кратък списък с най-важните причини, поради които това погребение е добра новина.

1. Цената на проекта „Белене“ – който щеше да натовари страната с поне 10 млрд. евро, правейки България фалирала държава, а износа на електроенергия – нерентабилен, оглавява списъка с негативи, които централата щеше да предизвика. Рамо до рамо с този фактор са и екологичните рискове, опасността от сеизмична активност в региона и не на последно място – зависимостта на България от Русия.

2. За страна, която толкова много се е напатила от катастрофата в Чернобил и е затворила няколко ядрени реактора поради опасения за безопасността, любовта към атомната енергия може да се определи като съмнителна, в най-добрия случай. Особено след ужаса в Япония.

3. „Белене“ щеше да служи като реклама на Русия в Европейския съюз.
На фона на предупрежденията от страна на ЕС и обещанието на правителството да скъса пъпната връв с Русия, България  просто не може да си позволи да склони глава пред ядрените амбиции на Москва.

4. България не разполага с финансов ресурс, за да си позволи толкова луксозен проект, поради което и търсеше чуждестранен инвеститор. Но очевидно никой не иска да инвестира в руски ядрен проект. Фактите са красноречиви – нито една фирма не е изразила сериозен инвеститорски интерес, след като RWE обърна гръб на проекта през 2009, т.е. през последните три години.

5. Вече повече от трийсет години „Белене“ продължава да бъде парче безплодна земя, в което са заровени милиарди евро. Българските данъкоплатци няколко пъти трябваше да бъркат дълбоко в джобовете си заради проекта, макар че е в застой. В допълнение към 300 млн. евро например, България неотдавна плати вноска в размер на 280 млн. евро за първия реактор, построен от руската компания „Атомстройекспорт“. По-добре този реактор да се използва в „Козлодуй“. Все пак България се нуждае само от една ядрена централа и тя вече я има.

P.S.: Все още стои открит въпросът дали проектът няма по чудо да възкръсне отново. За армията от български енергийни експерти АЕЦ „Белене“ е решение на много и далеч по-битови проблеми от главоблъсканицата относно климатичните промени например.

#Белене

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »

Инбет Казино

Анкета

Отрази ли се инфлацията на джоба Ви преди великденските празници