Среща с красотата на корейската поезия

Азалии (Ким Со Уол)

Когато си тръгнеш,
намразил вече моя лик,
аз без думичка дори
ще те изпратя да вървиш.

От Яксан в Йонгбьон
азалии цял наръч ще откъсна
и на пътя пред теб
ще ги разпръсна.

Стъпвай и отминавай!
Но нека твойта крачка
азалиите не прегазва!

Когато си тръгнеш,
намразил вече моя лик,
макар и в себе си да тлея –
дори сълза не ще пролея.

Стихотворението е малка част от красотата, затворена в „Антология корейска поезия началото на ХХ век“. Книгата ще запознае българския читател с творческите търсения и постижения на най-големите корейски поети от началото на миналия век. Четивото е интересно както за почитателите на корейската култура, така и за всички ценители на стойностната поезия.

Краят на XIX и началото на ХХ век е ключов период в развитието на корейската поезия. На границата на двете столетия корейските поети откриват нови направления в творческите си търсения, възприемат похвати от Запада, но едновременно с това запазват традиционните символи, като влагат в тях ново съдържание, казват от издателство „Изток-Запад“.

„Антология корейска поезия. Началото на ХХ век“ пресъздава именно тези творчески търсения и постижения на корейски писатели от началото на миналия век. В периода 1910–1945 г. Корейският полуостров се намира под японска окупация и пряко или косвено поезията през тези години е повлияна от това. В тази обстановка са създадени много значими творби, ценени и до днес в Корея. В ценното издание са включени подбрани стихове на дванайсет от най-значимите корейски поети на миналия век.

Българските читатели ще се запознаят с произведения на И Санг Хуа, който най-ясно отразява творческите търсения на поетите от началото на ХХ в., Пек Сок и Ким Со Уол – един от най-ярките представители на корейската литература. Неговото стихотворение „Азалии“ e произведение, любимо на мнозина корейци и днес. Освен тях сред имената на поетите, включени в антологията са още: Хан Йонг Ун, И Йонг Ак, И Юк Са, Юн Тонг Чу, Ким Йон Ран, Чон Чи Йон, И Сан, Им Хуа, Ким Тонг Хуан.

Темите в творчеството им са разнообразни: емоциите на жената в патриархалното общество; тъгата по изгубения любим; надеждата и очакванията на жената; произведения, повлияни от фолклора; произведения, отразяващи традиционния корейски мироглед и любовта към родината. Стиховете са с богата символика, в тях се усеща влиянието на романтизма, но и на новите повеи. За българските читатели, обичащи поезията, ще е интересно да се запознаят с творчеството на тези видни представители на корейската поезия от миналия век и да научат повече за поетическото изкуство в страната. Наред с всичко останало, едно от големите достойнства на предлаганото издание е, че то е двуезично и стиховете са представени и на корейски, и български език. Преводът е на Со Йънг Ким и Яница Иванова.

 Ще дойде ли пролетта за отнетите нивя (от И Санг Хуа)

Сега земята чужда е. Ще дойде ли пролетта на отнетите нивя?

Облян в лъчите на слънцето,
вървя натам, където се срещат синьото небе и зелените нивя.
По синора вървя като насън.

Замлъкнали небе, поле,
сякаш не съм дошъл дотук самичък!
Ти ли ме привличаш? Кой ме вика? Моля ви, кажете!

В ушите вятърът ми шепне
да не спирам миг дори, мята полите на дрехите ми.
А чучулигата се кикоти като девойка зад облака над оградата.

Пораснало буйно ечемичено поле.
Лекият дъждец, който падна посред нощ,
е окъпал косите ти. Чувствам лекотата, с която косата ми лети.

Сам, все по-бързо искам да вървя!
Ти ручей, оризището обвил,
приспивна песен си пееш; и аз си вървя и танцувам.

Пеперудо, лястовичке, не се закачайте със мен!
Поздравете полските цветя, цветето петльов гребен!
Пак искам да видя жени с блестящи коси да плевят по полята.

Дайте ми мотика,
да загреба тази мека пръст като твърда гръд,
да вляза в нея до глезените, да се изпотя.

Като дете, излязло край реката,
без да знам как времето минава...
Какво душата ми преследва? Къде отивам? Смешно ли е – ти кажи!

Облян цял в мирис от трева,
натам, където срещат се зелената усмивка и синята тъга,
крача цял ден, тътрейки крака.
Сякаш пролетния дух ме е обладал!
Но сега – отнеха ни полето, дори и пролетта ще вземат.