Йенс Столтенберг говори сръбски и бил против НАТО

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който е бивш премиер на Норвегия, бил най-големият критик на Алианса. Между 1985 и 1989 г. като председател на младежката организация на Работническата партия и както и заместник-председател на младежкото крило на Социалистическия интернационал застава твърдо против членството на страната в НАТО.

Колегите на 55-годишния Столтенберг смятат, че той е много повече анализатор, отколкото генерал. Решителен, но човек на компромиса. Това не е случайно, защото израства в семейство на политици. Той е син на бившия министър на отбраната и на външните работи Торвалд Столтенберг, а майка му Карин е била държавен секретар. Като дете Столтенберг е живял известно време в Белград и говори добре сръбски език. По образование той е икономист.

Политическата му кариера е последователна без резки изкачвания и спадове. През 1990 г. става секретар на министъра на отбраната. От 1993 до 1996 г. е министър на търговията и енергетиката, а от 1996 до 1997 г. е министър на финансите. Парламентарен лидер на Работническата партия е в периодите февруари-март 2000 г. и 2001-2005 г. От 2002 г. насам е председател на партията.

От март 2000 до октомври 2001 г. Столтенберг за първи път поема поста премиер по време на краткото управление на Работническата партия. През 2005 г. Работническата партия получава 35,3% от избирателските гласове на парламентарните избори, при което Столтенберг отново поема премиерския пост, начело на коалиция с Партия на центъра и Социалистическата лява партия. След спечелените парламентарни избори през 2009 г. пак оглавява правителството.

На 28 март 2014 г. Съветът на НАТО го избира за генерален секретар. Той пое поста от Андерс Фог Расмусен на 1 октомври.

Йенс Столтенберг стана известен извън границите на Норвегия с твърдата си позиция след масовото убийство, извършено от Андерш Брайвик в един летен лагер на младежкото крило на Работническата партия на остров Ютьоя. Политическите наблюдатели бяха единодушни, че той се е държал като баща на нацията. Другото му сериозно постижение е, че превежда страната през финансовата криза, като използва държавните приходи от петрол, за да подпомага покупателната способност и да поддържа ниска безработицата.