От какво се страхуват младите българи?

Младите хора в България се ориентират все повече към независимост и самоизява, но почти не вярват в институциите и поради тази причина гражданската им активност е сравнително ниска. Такива са изводите от мащабното изследване на „Галъп интернешънъл“ за младежта, синтезирано в книгата на проф. Петър-Емил Митев и доц. Сийка Ковачева, „Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г.“. Във връзка с големия интерес към проучването, публикуваме още изводи от него.

Поучването е социологически портрет на първото следпреходно поколение. То се базира на сравнения с изследвания на предходните поколения – преди прехода и по време на прехода. Изводите, както ще разберете по-надолу, дават основания и за оптимизъм.

- Три пласта се очертават по отношение на жизнените шансове на българските младежи. „Златната младеж“ е привилегировано малцинство, а на другия полюс са застрашените от социално изключване младежи. Между тях се разполага мнозинството, но между двата полюса остава пропаст на разслояване. В първата група са студенти и млади специалисти, от семейства с по-високи доходи и образование, работещи в преуспяващи фирми. Представителите на тази група могат да отделят за маркови дрехи и културно потребление и повече от 150 лв на масец. Групата на застрашените от социално изключване се състои предимно от роми. В тази група се отделят по-малко от 20 лв на мчесец за стоки и услуги за развлечение.

- Младите хора у нас се ориентират все повече към независимост и самоизява, но се забелязва и ниско доверие към институциите, както и (свързаната с това) ниска гражданска активност. Да изглеждаш добре (85%) е и най-често посочваната ценност и постижение, да бъдеш независим (80%) е на второ място, след това идва кариерата (75%), а после консенсусната ценност – да си отговорен 72%.

- Близо 60% от запитаните живеят с родителите си. Но пък и свободата, на която те се радват в родителския дом, сега е по-голяма. Този дом се предпочита, не заради икономическа принуда, а заради удобство.

- Според очакванията на младите българи, властовите отношения между мъжа и жената са силно асиметрични – патриархалните нагласи остават.

- Висшето образование играе ролята на идеал за младите хора. Мотивирането на учещите се в хода на учебния процес е най-високо сред етническите турци и най-ниско – сред ромите. В образованието се забелязват корупционни практики, макар и не в същата степен, каквато в други балкански страни.

- Условията за старт на трудовия път във все по-малка степен зависят от външни фактори – ролята на ходатайствата, например, остава в сила, но не е водеща. През 2014 г. близо половината от запитаните изтъкват личните способности и усилия като фактор за намиране на подходяща работа, а през 2002 г. те са били малко над 30%.

- Най-младите и най-старите оценяват полярно периода 1944 – 1989 г., но сред най-младите има много слабо познаване на този период.

- Повече от половината от запитаните не проявяват интерес към националния политически живот, две трети – към политиката на ЕС. Само една трета от 18-22-годишните са гласували във всички или на повечето избори, откакто са получили право на глас. Младите хора не се чувстват представени, развива се негативна политическа предубеденост.

- Сред новото поколение, особено сред работещата младеж, се формира вече и европейска идентичност.

- 47% от запитаните младежи не са мислили за емиграция или са мислили, но са отхвърлили такава възможност. Делът на отхвърлящите емиграцията е много по-висок в сравнение с предишните вълни на изследване – през 90-те години. Сходна картина е измерена и в Хърватия. Това означава нормализация по отношение на миграцията. Сега наблюдаваме нови, следпреходни емиграционни потоци – има емиграционен интерес преди всичко към ЕС и той е свързан с желанието за по-добра професионална реализация, а вече не толкова с бедност.

- Като най-сериозни проблеми се виждат безработицата (70% от отговорите), бедността и трудовата несигурност (около 60%) и т.н.

- Като цяло поколението е оптимистично настроено, но висока степен на тревожност се забелязва освен по отношение на различните аспекти на бедността, и по отношение на неефективността на правовата държава - беззаконието, корупцията.

- Присъщото на минали етапи опасение от етнически конфликт, по подобие на развитията в други страни от региона, вече е окончателно загърбено

- На бизнеса вече не се гледа като на далавера – това също са част от оптимистичните изводи.