Лидия не е страдала от шизофрения

Лидия Петрова, която се запали пред президентството на 3 ноември, не е страдала от шизофрения и няма връзка с никаква секта. Тя е имала много по-леко - фазово, психично заболяване, но не то, а крайното отчаяние от липсата на перспектива, в която е изпаднала, я е подтикнало към драстичното решение, пише „168 часа".

38-годишната жена в последната година е живяла в ситуация на тотална безизходица. Тя е била разведена, не е била в състояние да отглежда сина си, не е можела да получава достатъчно доходи с работа като фотограф и е започнала да чисти вход на жилищен блок, за да се изхранва. Помагали са й единствено баба й и дядо й, с баща си не се виждала от години.

Психичното заболяване Лидия получила не в детството а няколко години преди да роди сина си, който днес е на 11 години, обясниха запознати с разследването. Лечението й обаче имало доброкачествен ход, по думите на психиатрите.

Лидия никога не е лекувана в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски"

в Нови Искър, защото нямала нужда от това. Голямата заблуда, че страдала от шизофрения, идвала от факта, че лекарствата за психично болни в България се получавали безплатно само по две пътеки - за шизофрения и биполярно разстройство.

Това станало причина Лидия да получава медикаменти с документи като за такава болест. Проблемът й обаче реално бил много по-лек.

Младата жена, която лежи с 90-процента изгаряния в "Пирогов", периодично ходела на прегледи и състоянието й се контролирало. Имало моменти, в които се чудела дали да продължава с лекарствата, защото се чувствала добре.

Лечението й било доброволно, но в крайна сметка Лидия не го прекъсвала

Специалисти обясниха, че всяко заболяване влияе на психиката на човека, а психично болните са принципно по-лабилни, по-слаби и по-трудно устояват на напреженията, които нормалните хора преодоляват всеки ден.

Психично болните хора вземат решение да посегнат на живота си или поради параноя, прераснала в мъчителна мания за преследване, или най-често защото смятат, че поради болестта си не могат да се адаптират нормално към този свят и няма смисъл повече да живеят. Това е така нареченото "балансово самоубийство".

В повечето случаи

психично болните намират смъртта, като се бесят или скачат от високо

При Лидия Петрова ситуацията е коренно различна. Тя е търсила начин да се самоубие, като е имала силно желание това да бъде видяно. Искала е повече хора да бъдат свидетели на крайното решение, което е взела.

Неслучайно е избрала президентството и часа, в който да го направи, като най-вероятно е знаела и че по това време там има консултации с политически партии и е твърде вероятно в района да има журналисти.Опитът й за самоубийство обаче е акт на крайно отчаяние, който няма нищо общо с болестта й.