Жените в Афганистан – официално втора категория хора

Мариам Кофи е родена в Бадак-Шон, най-недостъпната североизточна провинция на Афганистан.

Там, където се срещат Памир и Хиндокуш, на Пътя на коприната, земя на вечна зима и сурови нрави. Когато баща й загива, тя е малолетна, разказва bTV историята на афганистанката.

„На 13 години бях дадена от майка ми за женитба. Нямах друг избор. Сега имам 7 деца. Мъжете не ни смятат за равни, но моят съпруг е жив и ме подкрепя в това, което правя“, споделя Мариам Кофи.

Тя е облечена твърде светски за ислямската република, защото е член на парламента. В Кабул носи забрадка, но в Бадакшан е длъжна да се забулва с чадор.

„Можеш да станеш член на парламента, ако имаш добра репутация. Моят баща беше известен в родната провинция Бадакшан и това помогна. Знаете, и един милион долара да има човек, когато не го познават хората, не може да победи“, обяснява жената.

По повод убийството на жена – кандидат за депутат, застреляна на среща с избиратели, Мириам Кофи коментира, че в политиката няма място за страх.

„Човек не трябва да се страхува да се изправи пред хората, да се среща с тях, за да победи. Но там, където мен ме избраха, беше доста опасно. В областта Тахор талибаните са много силни, но аз успях да спечеля изборите срещу тях“, допълва депутатката.

За съжаление талибаните и фундаментализмът отново се завръщат в Афганистан. Висшият религиозен съвет призна официално в свой едикт жените за втора категория хора, а президентът Хамид Карзай подкрепи документа, защото е свързан с изконните религиозни ценности.

Правата на жените бяха записани в закон срещу насилието над жени, но останаха само на хартия, обясни Шафика Хабиби, бивша телевизионна водеща, кандидат за вицепрезидент и председател на най-влиятелната женска организация.

„Например имаме закон за елиминиране на насилието срещу жени, който президентът подписа но не е приложен, защото парламентът не го гласува. Защото, когато беше подписан от президента, нямаше парламент. Периодът беше преди изборите“, казва Хабиби, председател на Нова асоциация на афганистанските жени.

Според нея законът срещу насилието за жените няма да бъде пуснат от фундаменталистите.

„Комисията на жените чака кога ще бъде внесено предложението и ще бъде одобрено, а мъжете фундаменталисти се заканиха, че когато бъде внесено в парламента предложението, те ще го отхвърлят. Те са много и има вероятност наистина да го отхвърлят. Има текст в това предложение, който е в услуга на жените и забранява убийствата и наказанията на жени. Как да постъпим, като Господ ни е дал права, които жените тук не знаят, че имат“, недоумява афганистанката.

Сега в Кабул има значителен прогрес в сравнение с времето, когато жените са били бити по улиците от религиозната полиция, ако са облечени с друго, освен синя бурка. Много е рядко жени да искат да се снимат по улиците на Кабул, защото, ако мъжете им разберат, ще ги пребият.

Има обаче много жени просякини – вдовици, оставени на произвола на съдбата, по улиците на Кабул. Без мъж и господар, те разчитат само на подаяния от чужденците. Поне 50 хиляди вдовици от войната се изхранват в афганистанския град по този начин.

Според редица проучвания на неправителствени организации 87% от жените в Афганистан са жертва на физически, сексуален или психически тормоз. Повече от половината са оженени насила при уреждане на дългове или спорове между фамилии.

„В провинция Бадакшан имаше момиче с извадено око, изтръгнати нокти, всички медии го предаваха... Беше в родната ми провинция. Ако ми помогнете, ще направя гласът на афганистанските жени да бъде чут по света, ще издам книга и бих искала да я разпространя и в други държави“, казва Мариам Кофи.

След като не могат да прокарат закона, на жените политици тук им остава само да пишат книги за живота си и да ги издават в други държави, защото афганистанските жени не знаят да четат.