Янев: Спортисти плащали за българско гражданство

Спортисти са заплащали крупни суми пари като подкуп, за да получат българско гражданство, по време на мандата на бившия вицепрезидент Ангел Марин, но каква е връзката на Марин с рушветите все още се изяснява, заяви лидерът на РЗС Яне Янев.

Тази седмица във временната парламентарна комисия, занимаваща се с помилванията на бившия вицепрезидент Ангел Марин, са постъпили 7 сигнала, 2 от които са свързани с предмета на дейност на комисията, уточни Янев, който е председател на комисията.

„Единият сигнал се отнася за чуждестранни лица баскетболисти, да речем американци, които са придобивали българско гражданство с привилегия“, съобщи народният представител, цитиран от БГНЕС.

По думите му има съмнения за продажба на паспорти за българско гражданство. Сигналът не е анонимен, хората, които са го подали, са застанали с имената си и става въпрос за даване на подкуп, посочи Янев. С това гражданство съответният спортист получава правото да играе в европейски отбори.

Подкупът е даван от хора, които се занимават с трансфер на играчи. По част от сигналите има журналистически проучвания, а сумите на подкупите варират от 10 хил. долара до 50 хил. долара, уточни Янев.

Има сведения, че европейски спортни клубове са били съгласни да дават от 100 хил. евро до 150 хил. евро, за да може да се уреди съответният играч с легални права, обясни той.

Връзката с бившия вицепрезидент Ангел Марин е, че той е предоставил гражданство на тези лица, но дали е свързан пряко с корупционната процедура, могат да го установят проверяващите, посочи Яне Янев.

Председателят на комисията заяви, че ще иска среща с вътрешния министър Цветан Цветанов, за да получат членовете на комисията информация за помилвани лица, при които има утежнени обстоятелства и рецидив с последващо престъпление, каза Янев.

Депутатите от временната парламентарна комисия, оглавявана от Яне Янев, за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 – 22 януари 2012 г., гласуваха днес решение да сезират главния прокурор Борис Велчев заради поддържания от Ангел Марин личен информационен масив за помилваните.

Някои от имената бившият вече вицепрезидент изнесе публично преди две седмици. По закон той няма право да събира такъв архив за себе си като частно лице, след като вече не е на „Дондуков“ 2, още по-малко пък да го разкрива, обясниха членовете на комисията на предишното си заседание.

Има сигнал от комисията относно данни за извършване на престъпление от общ характер във връзка с публично оповестената информация от бившия вицепрезидент, заяви Янев на заседанието във вторник.

Определени текстове трябва да се прецизират и в сряда той ще бъде входиран, добави той.

Депутатите, членове на комисията, взеха също решение за писмено искане на документи от Комисията по помилванията през периода 22.01.2002 – 22.01.2012 г.

Членовете на временната комисия взеха и решение за изслушване на отделни граждани, които искат да дадат информация пред депутатите по предмета на проучването.

Между 8 и 10 граждани са се обадили на телефона на временната комисия с желание да бъдат изслушани по конкретни сигнали, съобщи Янев. Те искат да им гарантираме, че тяхната самоличност няма да стане известна на обществото, каза той.

„Единият донесе запис на заповед на лице, взело подкуп, за да се осъществи това помилване. Познати са множество приложими технологии за изслушване от разстояние без техните лични данни да станат достояние както за членовете на комисията, така и на странични лица, има правно основание за това“, заяви един от експертите по време на заседанието.

Членовете на комисията взеха и решение за приложение на чл. 25 от вътрешните правила на комисията. В него е казано, че на Интернет страницата на НС се създава отделна страница за комисията, на която се публикуват материали от работата й.

На публикуване подлежат всички документи, представляващи справки, и всичко постъпило в комисията, с изключение на лични данни и материали, представляващи класифицирана информация.

Борислав Цеков от Института за модерна политика заяви, че „това, което видяхме като решение да се поканят граждански структури за постоянно наблюдение, е положително и може да се превърне в трайна практика на българския парламент“.

„Нашето наблюдение ще бъде свързано с два пункта – с прозрачността на работа и доколко комисията съблюдава стриктно своя проучвателен мандат и не влиза в ролята на анкетна комисия“, добави той.